Немски ръжен хляб

Filed in карамфил и канела 3 Comments

Честита баба Марта! Да сте румени и засмени, весели и здрави icon smile Немски ръжен хляб .

Много харесвам този празник, защото носи в себе си дълбока, природна радост и чиста надежда за по-добри дни на прага на пролетта. Някак след 1 март започвам да се прощавам със зимата, която тази година май се застоя прекалено дълго. Днес през прозореца се чува чуруликане на птички, слънцето ме напича, докато пиша и хората, които минават по улицата долу, са захврълили тежките балтони. И макар топлината да е измамна, вече ми се иска да махна шапката и шала и да си изпия кафето в парка.

Но все пак ще изчакам да изкарат шезлонгите, които са идеални за припичане и четене на книги в безкрайните следобеди, а докато чакам изпекох хляб. Немски, ръжен, уханен и тъмен, леко влажен и с тънка сладникава нотка, която само засилва ароматите на брашното.

ryebread Немски ръжен хляб

Получава се малко хлебче, така че ако искате по-голямо количество – удвоете съставките и се заредете с търпение, защото втасва бавно. Но това чакане със сигурност си заслужава, защото после всяка филийка намазана с масло пее арии за простичката радост да си здрав, румен и с къшей хляб в ръка icon wink Немски ръжен хляб .

Немски ръжен хляб

300 гр. ръжено брашно
200 гр. пълнозърнесто брашно
250 мл. хладка вода
1 пакетче суха мая или 1/2 кубче прясна
2 с.л. зехтин
1 с.л. сол
1 с.л. мед

Двата вида брашно се смесват в дълбока купа, към тях се добавя сухата мая и солта, обърква се хубаво с лъжица. Добавят се меда и зехтина и постепенно хладката вода, като се обърква внимателно и се замесва сравнително твърдо, жилаво тесто, което не трябва да лепне.

Върху набрашнен плот тестото се премесва за 5-10 мин. и след това се оставя да втаса за около час. Не се надува кой-знае колко, така че не очаквайте да удвои обема си.

След като е втасало веднъж му се придава формата на тухла и се слага в намазнена кексова форма, като се оставя да втаса още около 30 мин. Аз го сложих в пусната преди това на 50 градуса и изключена фурна, която беше леко загряла – така се наду още малко. Преди печене се намазва с малко зехтин отгоре и може да се поръси с овесени ядки.

Хлябът се пече около часна 170 градуса, като периодично се проверява с клечка за зъби – не трябва да е влажен в средата. След като е готов се изважда от формата, напръсква се с вода и се завива с кърпа, за да се “задуши” и да му омекне кората.

Издържа поне седмица и колкото повече стои, толкова по-вкусен става icon smile Немски ръжен хляб .

 

, , ,

Немски плодов хляб

Filed in карамфил и канела 11 Comments

Всяка година за Коледа приготвям тонове сладки (всъщност колкото и много да изпека, винаги изчезват прекалено бързо icon smile Немски плодов хляб ) – меденки, джинджифилови бисквити, линцерови сладки – слепени с мармалад, ванилени кравайчета… Все изпитани рецепти, които са и безкрайно вкусни.

Тази година обаче реших да разнообразя и опитам нови неща и реших на масата ни да гостуват рецепти от различни държави. Списъкът е дълъг, времето е малко, но пък колкото успея. Само Д. се оплаква с тежки въздишки, колко много има да яде icon lol Немски плодов хляб .

Първата рецепта, която си избрах, е за немски плодов хляб или иначе казано Früchtebrot. Опитах го през първите дни от Коледния базар и смело заявявам, че страхотно върви с греяно вино. Да си призная купешкият вариант не ми хареса чааак толкова много – доста е твърд и някак глетав, с изявен вкус на сушени смокини, но домашно изпеченият, с мъничко промени, е уникален!

5241352786 a0659f577f z Немски плодов хляб

Вкусът му е много интересен – нещо средно между соден хляб и кекс, с твърда коричка и много богат  хрупкав аромат от сушените плодове и ядките. Ако се пропусне рома в рецпетата, се превръща и в постен сладкиш за Бъдни вечер. Освен това издържа дълго време, но се съмнявам, че някой би го опазил повече от ден.

И не на последно място – препечена филийка от него, намазана със сладко от портокали, превръща всяка мрачна утрин в шеметно удоволствие icon smile Немски плодов хляб .

Немски плодов хляб

50 гр. сушени сливи
50 гр. сушени кайсии
50 гр. сушени смокини
50 гр. сушени червени боровинки
50 гр. сушени череши
50 гр. стафиди
3 с.л. портокалови корички
3 с.л. лимонови корички
ром

50 гр. счукани на едро сурови орехи
50 гр. нарязани на едро сурови бадеми
50 гр. счукани на едро сурови лешници (ако са дребни – оставете ги цели)

100 гр. кафява захар
250 гр. пълнозърнесто брашно + 1/2 ч.л. сода
2/3 ч.ч. хладка вода
3 с.л. зехтин или олио
1/2 ч.л. канела
щипка счукан карамфил

Сушените плодове се нарязват на парченца (не много дребни), заливат се с няколко супени лъжици ром, объркват се хубаво и се оставят в хладилника да се напият за няколко часа или цяла нощ.

5240757697 93a7572a67 z Немски плодов хляб

Бадемите, орехите и лешниците се счукват на едро.

5240757353 43974cb5d8 z Немски плодов хляб

В купа се сипва брашното със содата, добавят се захарта, зехтина, канелата и карамфила. Сипва се водата и започва да се меси. Може да ви е нужно още малко брашно или пък още малко вода – трябва да се получи средно лепкаво тесто, не се меси дълго – няколко минути са достатъчни.

34CA0737 5645 B2AE F559 D069F733DC50wallpaper Немски плодов хляб

Към така полученото тесто се добавят ядките и сушените плодове и отново се меси, докато поеме плънката равномерно – тестото става доста лепкаво, при смесването може да поръсите с още малко брашно, за да е по-лесна работата. Когато е готово се оставя в хладилника за половин – един час.

5241354624 156ffa2944 z Немски плодов хляб

Тава се застила с хартия за печене. От тестото се оформя малко продълговато хлебче и се слага върху хартията. Отгоре се намазва с малко прясно мляко или зехтин, украсява се с белени бадеми. Пече се на 180 градуса около 30 мин. или до готовност. След като се извади от фурната хлебчето се напръсква с малко вода,  завива се с кърпа и се оставя да изстине.

5240758373 e0be8335e1 z Немски плодов хляб

Да ви е сладко!

 

, , , , ,

Какво ли си казват сьомгата и каперсите преди вечеря?

Filed in карамфил и канела 3 Comments

5118079136 1aa3e0cf6c z Какво ли си казват сьомгата и каперсите преди вечеря?

Харесвам леките вечери. Онези, които не те оставят с вкус на вакханалия и тежест в стомаха от смесването на месо, сметанов сос, пикантни картофи, замаскирани с препържено олио зеленчуци, обилна салата с хиляда и една съставки (където има варено яйце, задължително подскача белезникава шунка, майонеза, кашкавал, кисели краставички, домат, печена чушка, чесън, зелена салата и… боб), шоколадов десерт и бутилка вино.

Храната, загубила през вековете леко суровия си ореол на просто засищане, минавайки през висините на изкуството за сетивата, днес е някак… пренаситена. Не, изобщо не твърдя, че бих отказала печено вурстче в карамелизиран лук върху картофено пюре, но го предпочитам за обяд, благодаря.

Дълги години се хранех точно така – без закуска, някакъв сандвич през деня, в откраднати десетина минути. Вечер се прибирах, а желанията и сетивата ми се събуждаха с незаглушими възгласи, желаейки да опитат всичко, точно сега, на едно място, в бялата чиния, без разумен довод, който да ги спре. Досадата от продължителното готвенето след 12-часов работен ден може да се сравни единствено с тежестта в стомаха след обилната вечеря и закърнелите вкусове на следващата сутрин.

После започнах да съжалявам искрено за отсъствието на традицията аперитив и предястие при нас. Или по-скоро обилното им разкрасяване. А какви чудеса предизвиква само сухото мартини или лимоновото дайкири, които със своята хладна сърцеивна отключват кротките желания, без да ги разгарят със силата на парливата ракия, превръщайки стомаха в отделно същество със свое собствено, еднопосочно съзнание.

Но да се върнем на леките вечери, които ако са добре поднесени, на следващата сутрин събуждат съзнанието бодро и освежено, готово да си пожелае нещо за закуска.

Какво ли си казват сьомгата и каперсите, когато се срещнат върху хапка черен хляб, намазан с крема сирене? Най-вероятно първо опознават вкусовете си – рибата със силния си, пълнокръвен аромат, достолепно очаква лимоновото ухание на твърдите пъпки, събрани точно преди да разцъфнат. Трудоемкото бране на каперсите и особено на онези, най-дребните от Южна Франция, сякаш си заслужава само заради това, да бъдат поръсени върху парче маринована сьомга, престояла в светъл зехтин поне едно денонощие.

Това е вечеря, която предхождана от студен аперитив и сервирана в компанията на лека салата (не повече от три съставки, моля), е от нещата, които вместо да сложат завършек на вечерта, ще омекотят стегнатите черти на умората и ще положат основните на следващия ярък ден.

5118079140 88db08f86d z Какво ли си казват сьомгата и каперсите преди вечеря?

кръгчета/квадратчета/филийки тъмен хляб
крема сирене “Филаделфия”
мариновано филе от сьомга, залято със зехтин от предния ден
каперси

Хлебчетата се намазват небрежно с крема сиренето. Отгоре се слага парченце от сьомгата (забележете как капките зехтин се търкулват по повърхността на сиренето), а до нея се нареждат един или два каперса.

И без да сме излишно претенциозни, тези хапки са много вкусни и изядени прави до плота в кухнята. Между другото в някои кътчета на средиземноморска Италия каперсите са наричани още и “сълзите на боговете”, което, ако не друго, е поне повод за интересен разговор.

 

, , ,

Приказка за житената питка… днес

Filed in карамфил и канела Leave a comment

Отдавна се каня да пиша за хляба, защото той е важен и вчера най-после идеята доби форма и цвят. Някак през времето винаги ми се е струвал стабилен, като крайъгълен камък на дома. Въпреки че от доста време да не ям такъв, наистина ми харесва да си представям пътя на брашното, да знам откъде е тръгнало зърното, да си направя закваска,  да усетя тестото с ръцете си, сякаш се ражда магия.

Хлябът, както планината, трябва да се уважава, макар и да сме го забравили. И благодаря, не искам бял като сняг, сладникав, нарязан и опакован в пакетче, който трябва да държа в хладилник, за да не мухлясва.

Предпочитам да си го направя сама, а вие? icon smile Приказка за житената питка... днес Отдавна се каня да пиша за хляба, защото той е важен и вчера най-после идеята доби форма и цвят. Някак през времето винаги ми се е струвал стабилен, като крайъгълен камък на дома. Въпреки че от доста време да не ям такъв, наистина ми харесва да си представям пътя на брашното, да знам откъде е тръгнало зърното, да си направя закваска,  да усетя тестото с ръцете си, сякаш се ражда магия.

Хлябът, както планината, трябва да се уважава, макар и да сме го забравили. И благодаря, не искам бял като сняг, сладникав, нарязан и опакован в пакетче, който трябва да държа в хладилник, за да не мухлясва.

Предпочитам да си го направя сама, а вие? icon smile Приказка за житената питка... днес

,

TOP