Много искам да се храня здравословно, ама много. От години обаче се опитвам да разбера какво точно означава това. Разделно хранене? Суровоядство? Повечко протеини? Сокове и фотосинтеза? Био моркови с био орехи, наръсени с био зехтин и био сол? Така и все още не съм разбрала точно, но пък не се предавам. През това време съм изяла много яйца от живеещи в щастлив унес кокошки – вярвайте ми .

Поне за мен множеството разнопосочна информация е изключително объркваща. Едни твърдят, че веганството ще спаси света, а други ни убеждават, че свинските пържоли изграждат червената пътека по пътя към Рая. А понеже ми се иска част от рецептите тук да започнат да се превръщат в “здравословни”, май първо трябва да напиша какво означава това за мен, а току виж се окаже същото и за някои от вас.

И така, реших да се хвана за първия съвет от сагата “здравословно хранене”: вслушай се в тялото си!

И така започнах упоритото вслушване, стараейки се да игнорирам призивите за бургер и пържени картофки, както и тези за кезекухен с праскови и шоколадов сос. В началото доста трудно се различават отделните позиви на организма, но в крайна сметка след упорито преследване с него се разбрахме, че си падам и по всякакъв зеленчук, бобови растения, ориз, картофи, пълнозърнест хляб, малко червени плодове и пилешко месо веднъж месечно. В този ред.

Втората стъпка беше четене и усилно търсене на заместители на традиционните храни. За моя голяма радост в Германия успявам да открия почти всичко, за което само съм чела преди (е, стига да разбера как точно се казва на немски) и следователно замених: бялата захар със сироп от Агаве, Мусковадо/Демерера или Меласа; бялото брашно остава само за сладкиши при много специални случаи, на негово място идват: ръжено, пълнозърнесто, от спелта, оризово,  от амарант или киноа; зехтинът винаги е бил на почит у дома, но пък сега до него се нареждат и олиото от орехи или сусам, както и маслото Гхи (вместо обикновено) и кокосовото масло; хималайската сол замени обикновената; добавих в менюто си: тофу, сурови какаови зърна,  сусамов тахан, бананов чипс, зелен чай, сладки картофи, кафяв и жасминов ориз, неолющен сусам, тапиока и сок от нар.

Третата стъпка е замяната на голяма част от дълготрайните продукти с био такива, което тук не оскъпява кой знае колко нещата, а често се случва цените им да са по-ниски или еквивалентни на обикновените. Опитвам се да купувам зеленчуци и плодове местно производство (един от стимулите ми да науча немски е възможността да се разбирам с хората на пазара), но това не е някакъв недостатък – франконските краставици си имат чудесен вкус .

Четвъртата стъпка е свързана с това кога и как се храня. Започнах да закусвам, под вещия надзор на Д., защото от дете искрено ненавиждам този процес, а вечерята се стараем да е преди 20:00 часа или изобщо да я няма. Защо това за мен е “здравословно”? Защото, когато ям късно вечер, след това ме боли стомахът, а на следващият ден ми е тежко и тялото ми задържа много вода. Освен това готвя за всяко ядене, по малки количества, закуската обаче приготвям от вечерта, за да нямам оправдание сутринта да я пропусна. При готвене пържа много рядко, но така или иначе никога не съм го правила – постигам страхотни омлети само с капка мазнина, а тиквичките на грил тигана стават прекрасни на вкус след известно време предъвкване. Едва ли бих се отказала някога от приготвянето на изкусителни сладкиши с много шоколад или уханни хлябове с кашкавал и маслини, но пък винаги може да се намери кой да ги изяде, не е задължително да бъда аз .

Това реално погледнато не са кой знае какви промени, но за мен са малки стъпчици към нещо, което винаги съм искала да постигна. Всъщност той процесът на здравословно хранене край няма, а и не мога да се лъжа – не винаги е особено вкусно. Но пък постепенно започвам да разбирам на какво тялото ми вдига палци горе и след какво му се иска да остане цял ден в леглото. Разбира се и карането на колело, разходките, йогата, веселбата с малки гирички, приятните занимания, любовта и чашата бира от време на време спомагат за едно по-хубаво настроение. Защото има ли нещо по-важно от това днес да ни е вкусно, леко, весело, доволно и споделено?

А сега в духа на този дълъг и скучноват пост идва рецептата, която за мен е много вкусна и свежа. В нея има доста “фалишиви” неща – нито спагетите са спагети, нито рагутото е с месо, но пък резултатът е изненадващо приятен. Ако обичате копър, не се свенете да добавите, аз лично го ненавиждам с цялото си сърце.

“Спагети” от тиквички с “рагу” от леща

за 2 порции

• 2 тиквички (аз използвах зукини)
• 400 гр. сварена леща
• 6 с.л. домати на кубчета + 3 с.л. доматено пюре
• пармезан за сервиране
• зехтин, копър или любима зелена подправка, сол

Фурната се загрява на 200 градуса. Тиквичките се “нарязват” с картофобелачка на тънки широки лентички, нареждат се в голяма тава, поръсват се с малко зехтин и сол и се запичат до омекване (без да покафеняват) – при мен останаха леко сурови, така че ако не ви допада подобен вкус проверявайте с опитване.

В дълбок тиган се загряват 2 с.л. зехтин на ниска температура и лещата се задушава с доматите и доматеното пюре, докато сместта се сгъсти, посолява се на вкус.

Тиквичките се сервират “подредени” като спагети, върху тях се разпределя лещата и отгоре се поръсват с настърган пармезан. Изяждат се колкото е възможно по-бавно, за пълна наслада на вкусовете.

Много искам да се храня здравословно, ама много. От години обаче се опитвам да разбера какво точно означава това. Разделно хранене? Суровоядство? Повечко протеини? Сокове и фотосинтеза? Био моркови с био орехи, наръсени с био зехтин и био сол? Така и все още не съм разбрала точно, но пък не се предавам. През това време съм изяла много яйца от живеещи в щастлив унес кокошки – вярвайте ми .

Поне за мен множеството разнопосочна информация е изключително объркваща. Едни твърдят, че веганството ще спаси света, а други ни убеждават, че свинските пържоли изграждат червената пътека по пътя към Рая. А понеже ми се иска част от рецептите тук да започнат да се превръщат в “здравословни”, май първо трябва да напиша какво означава това за мен, а току виж се окаже същото и за някои от вас.

И така, реших да се хвана за първия съвет от сагата “здравословно хранене”: вслушай се в тялото си!

И така започнах упоритото вслушване, стараейки се да игнорирам призивите за бургер и пържени картофки, както и тези за кезекухен с праскови и шоколадов сос. В началото доста трудно се различават отделните позиви на организма, но в крайна сметка след упорито преследване с него се разбрахме, че си падам и по всякакъв зеленчук, бобови растения, ориз, картофи, пълнозърнест хляб, малко червени плодове и пилешко месо веднъж месечно. В този ред.

Втората стъпка беше четене и усилно търсене на заместители на традиционните храни. За моя голяма радост в Германия успявам да открия почти всичко, за което само съм чела преди (е, стига да разбера как точно се казва на немски) и следователно замених: бялата захар със сироп от Агаве, Мусковадо/Демерера или Меласа; бялото брашно остава само за сладкиши при много специални случаи, на негово място идват: ръжено, пълнозърнесто, от спелта, оризово,  от амарант или киноа; зехтинът винаги е бил на почит у дома, но пък сега до него се нареждат и олиото от орехи или сусам, както и маслото Гхи (вместо обикновено) и кокосовото масло; хималайската сол замени обикновената; добавих в менюто си: тофу, сурови какаови зърна,  сусамов тахан, бананов чипс, зелен чай, сладки картофи, кафяв и жасминов ориз, неолющен сусам, тапиока и сок от нар.

Третата стъпка е замяната на голяма част от дълготрайните продукти с био такива, което тук не оскъпява кой знае колко нещата, а често се случва цените им да са по-ниски или еквивалентни на обикновените. Опитвам се да купувам зеленчуци и плодове местно производство (един от стимулите ми да науча немски е възможността да се разбирам с хората на пазара), но това не е някакъв недостатък – франконските краставици си имат чудесен вкус .

Четвъртата стъпка е свързана с това кога и как се храня. Започнах да закусвам, под вещия надзор на Д., защото от дете искрено ненавиждам този процес, а вечерята се стараем да е преди 20:00 часа или изобщо да я няма. Защо това за мен е “здравословно”? Защото, когато ям късно вечер, след това ме боли стомахът, а на следващият ден ми е тежко и тялото ми задържа много вода. Освен това готвя за всяко ядене, по малки количества, закуската обаче приготвям от вечерта, за да нямам оправдание сутринта да я пропусна. При готвене пържа много рядко, но така или иначе никога не съм го правила – постигам страхотни омлети само с капка мазнина, а тиквичките на грил тигана стават прекрасни на вкус след известно време предъвкване. Едва ли бих се отказала някога от приготвянето на изкусителни сладкиши с много шоколад или уханни хлябове с кашкавал и маслини, но пък винаги може да се намери кой да ги изяде, не е задължително да бъда аз .

Това реално погледнато не са кой знае какви промени, но за мен са малки стъпчици към нещо, което винаги съм искала да постигна. Всъщност той процесът на здравословно хранене край няма, а и не мога да се лъжа – не винаги е особено вкусно. Но пък постепенно започвам да разбирам на какво тялото ми вдига палци горе и след какво му се иска да остане цял ден в леглото. Разбира се и карането на колело, разходките, йогата, веселбата с малки гирички, приятните занимания, любовта и чашата бира от време на време спомагат за едно по-хубаво настроение. Защото има ли нещо по-важно от това днес да ни е вкусно, леко, весело, доволно и споделено?

А сега в духа на този дълъг и скучноват пост идва рецептата, която за мен е много вкусна и свежа. В нея има доста “фалишиви” неща – нито спагетите са спагети, нито рагутото е с месо, но пък резултатът е изненадващо приятен. Ако обичате копър, не се свенете да добавите, аз лично го ненавиждам с цялото си сърце.

“Спагети” от тиквички с “рагу” от леща

за 2 порции

• 2 тиквички (аз използвах зукини)
• 400 гр. сварена леща
• 6 с.л. домати на кубчета + 3 с.л. доматено пюре
• пармезан за сервиране
• зехтин, копър или любима зелена подправка, сол

Фурната се загрява на 200 градуса. Тиквичките се “нарязват” с картофобелачка на тънки широки лентички, нареждат се в голяма тава, поръсват се с малко зехтин и сол и се запичат до омекване (без да покафеняват) – при мен останаха леко сурови, така че ако не ви допада подобен вкус проверявайте с опитване.

В дълбок тиган се загряват 2 с.л. зехтин на ниска температура и лещата се задушава с доматите и доматеното пюре, докато сместта се сгъсти, посолява се на вкус.

Тиквичките се сервират “подредени” като спагети, върху тях се разпределя лещата и отгоре се поръсват с настърган пармезан. Изяждат се колкото е възможно по-бавно, за пълна наслада на вкусовете.