Седя на избеляващ син диван, под малък бял прозорец. Пантите му скърцат глухо, когато го отварям, за да пусна снегът да влезе вътре и да полепне по сгорещените ни лица. Докато навън вие бурята, Маха пее на арабски истории за любов, а свекърва й реже лук и ми разказва спомени за рецептите на нейната баба. От тенджерата на котлона се надига пара с аромат на нещо, което ми нашепва за изгубени детски дни, поръсени с дафинов лист и малки стръкчета сух карамфил. Къкри, шумоли, ръцете им не спират, а аз бавно си записвам техните истории.