Анасон и куркума е доста необичайна комбинация за сладкиш. Всъщност, ако не го бях опитала преди това, никога не бих се захванала да го приготвям сама. Освен, че звучи странно, и видът му не е нищо особено.
Но както се получава често при мен и леко консервативния ми вкус, този ливански сладкиш, наречен “Сфуф”, ми хареса много. Отлежавайки в метална кутия с всеки изминал ден става все по-плътен и наситен и неизменно ме привлича, докато си приготвям чаша след чаша ментов чай.
Седя на избеляващ син диван, под малък бял прозорец. Пантите му скърцат глухо, когато го отварям, за да пусна снегът да влезе вътре и да полепне по сгорещените ни лица. Докато навън вие бурята, Маха пее на арабски истории за любов, а свекърва й реже лук и ми разказва спомени за рецептите на нейната баба. От тенджерата на котлона се надига пара с аромат на нещо, което ми нашепва за изгубени детски дни, поръсени с дафинов лист и малки стръкчета сух карамфил. Къкри, шумоли, ръцете им не спират, а аз бавно си записвам техните истории.
От толкова много печене на сладкиши, вкусът ми се е уморил. Не усеща ванилията, нито джинджифила, а канелата почти му причинява желание да се скрие под леглото. Всъщност това се случва всяка година, традиционно през януари, и продължава няколко седмици. Тогава фурната се наслаждава на студа и си почива от нахалните, препълнени тави, а аз отварям широко прозорците, за да можеш леденият вятър да прогони дъха на мед и карамфил, които се спотайват по ъглите.
Любимите ми шотландски маслени сладки се преобразяват в ново амплоа, за да помогнат на децата, които не се спогаждат особено с математика (аз бях едно такова дете 
). Статията е публикувана на www.dnevnik.bg .
Всяка хубава ваканция задължително си има край, сякаш за гаранция, че е била специална. Зимните празници свършват точно в онзи момент, когато скуката започва тихо да се промъква у дома, напомняйки, че и най-приятните развлечения омръзват, ако продължат прекалено дълго.
Първото нещо, за което се сещам, когато чуя “Швеция” са канелени рулца. Прозаична съм, знам, дълбоко обвързана с храната като матеафора, идея, мирис, вкус и вдъхновение, но какво да се прави 
.
След това идва мисълта за Карлсон и онези негови “безсрамно вкусни кифлички”, подир нея се нарежда една снежна утрин в Малмю, когато замръзналите ни носове се сгряха в единственото отворено кафене на главната улица и за моя радост срещнах небцето си с оригинални шведски канелени рулца.
Докато похапвам блажено от тези бисквити си представям как се намирам в някое английско имение, с дебели тухлени стени и безкрайна шир през прозореца. В камината меко танцува бавен огън, цепениците шумолят безмълвно, а аз пия черен чай с бергамот и капка мляко.
Сега, не ме разбирайте погрешно, но просто не харесвам сладкиши с много сушени плодове и алкохол. Предполагам вкусът им ми идва прекалено силен, ароматите ужасно интензивни, а остатъчната сила на алкохола ми замайва езика, който се обърква какво точно яде.
Обаче! Този кейк! Е невероятен!
Имам си любима рецепта за меденки, която правя всяка година и никога не ми омръзват. Звучи така проста и семпла, а резултатът е вкусен като зимен спомен за пукащи съчки, топлината на чаша кафе и ухание на обич.
Сладкият хляб панетоне традиционно се сервира в Италия за десерт по време на коледния обяд, придружен от чаша шампанско. Напомня на козунак, но съвсем малко според мен, в същината си това печиво е по-близко до бриоша, с дъх на масло, сушени плодове и пръхкава текстура.
Любовта ми към анасона датира едва от скоро. Или по-точно казано към малките му семенца, които имат фин и лек аромат, за разлика от натрапчивата сила на звездовидния. Той пък е много красив за Коледна украса и може да участва във всякакви декоративни композиции.
Дори само щипка ситно смлян анасон превръща и най-обикновения сладкиш в незабравим вкус. В него има нещо толкова екзотично и носталгично, че дори и да не ви допада много аромата му, трябва да опитате поне веднъж да го включите в някое ястие.