Рядко оставам без думи пред сладкиши и то шоколадови. А и кестените не ги долюбвам особено, но тази торта, о, тази торта! Идеята за нея зрее в мен още от миналата есен, когато приятелката ми М. ми подари бурканче крем от кестени. Още тогава исках да го включа в някакъв сладкиш, но както често се случва една късна вечер бурканчето беше изпразнено директно с лъжичка .

Преди две седмици видях на една сергия за печени кестени голямо разнообразие от кремове и пюрето и идеята за шоколадова торта с тази добавка отново изскочи на дневен ред. Тoлкова я мислих, толкова рецепти изчетох, че чак започнах да сънувам как я приготвям и не мирясах, докато не я направих снощи, с голямо притеснение дали ще се получи. В нея почти няма брашно и основно това ме тревожеше – какъв ще е резултатът след дългото печене.

Думите са слаби да опишат този вкус. В началото на хапката по езика се разлива нежността на кадифен трюфел, веднага след нея избухва плътната сладост на крема от кестени, която изпълва устата със слюнка и накрая завършва с леката горчивина на холандското какао. Крайният резулттат е нещо средно между печен мус и нежен кейк, не точно торта, но всички други наименования ми звучат недостатъчни, за да изразят насладата за сетивата.

Няма да ви казвам колко калории има в едно парче, но това определено не е сладкиш, който да се прави всяка седмица – залсужава да се случи в разгара на хладната есен, по специален повод . Димитър утре има имен ден, та и ние като от приказките започнахме да празнуваме три дни по-рано с тази торта, а той ще си има по парченце всеки ден до края на седмицата. Аз се задоволих с едно мъничко за опитване, гарнирано с топка несладка сметана, на чийто фон вкусовете изпъкват още по-силно.

Основният проблем, който може да възникне пред вас, ако решите да опитате този декадентски сладкиш, е откриването в България на крем от кестени. Виждала съм сезонно в Пикадили и Хит, но не знам дали сега има. (Edit: Бистра ми писа в коментарите, че в София се продава и в Карфур, и в магазинчето за подправки на ул. Иван Асен II).

В момента съм в симпатичен немски град, където се намира по-лесно, но и тук не е особено популярно. Във Франция кестоновият крем е традиционна есенна наслада, но ако не сте в Париж, можете да си направите пюре и сами: сварявате 500 гр. кестени, обелвате ги и натрошавате, заливате с горещо прясно мляко (на око, по малко) и пасирате до получаване на консистенция гъсто пюре. Аз използвах готов крем, в който има добавена захар, ако правите сладкиша с пюре – трябва да добавите захарта, която е спомената в рецептата.

Кестенова трюфел торта
по мотиви от BBC Good Food

435 гр. крем от кестени или пюре
140 мл. течна готварска сметана (неподсладена)
50 гр. меко масло
1 жълтък
5 белтъка (яйца размер M, ако се ползват по-големи – 4 белтъка)
125 гр, светла кафява захар (ще ви е нужна, ако използвате неподсладено пюре)
6 с.л. брашно
400 гр, натурален шоколад

Ако ще си правите сами пюрето по описания по-горе начин, започнете с него. След като е пасирано добре му добавете 125 гр. кафява захар и объркайте с миксер, получава се лепкава смес. Ако сте купили консерва неподсладено, отново първо му добавете захарта. Моят готов крем беше достатъчно сладък и аз пропуснах допълнителното подслаждане. Ето така изглежда:

Още в началото включих фурната да загрява на 150 градуса/130 с вентилатор. Изсипах крема от кестени в голяма купа и добавих мекото масло, жълтъка и течната сметана. Разбива се с миксер до получаването на лепкава каша със странен цвят . След това се добавят и супените лъжици брашно, като след всяка се разбърква на ниска скорост с миксера.

През това време шоколадът се начупва и се разтопява на водна баня. Аз съм от мързеливите и ползвам микровълновата – пускам за по минута, като след изтичането на всяка спирам и разбърквам и така докато шоколадът се стопи напълно. Трябва да се внимава да не се пресече, затова и често се спира/разбърква. Оставя се да се охлади леко и се добавя към основната смес.

Тук вече бъркането става доста трудно, дори и с миксер. На помощ ми се притече Димитър, който освен, че снимаше, пазейки се да не му опръскам обектива с шоколад, трябваше и да се пребори с приличащата на шоколадово чудовище смес. Ей от тази снимка обаче ми иде да оближа монитора, толкова е вкусна .

Идва ред на белтъците. За много хора разбиването им на сняг е един от най-големите кулинарни ужаси. Както знаете, аз не съм от най-старателните, но в този случай внимавам при разделянето да не попадне от жълтъка при тях и съдът, в който ги слагам, да е напълно сух. Използвам тясна висока купа (тип мерителна чаша) – винаги се получават, за няколко минути разбиване на висока скорост, с щипка сол. Този път им добавих и 2 с.л. захар, след като започнаха да се сгъстяват и по средата на бъркането.

Разбитите белтъци се добавят към сместта и се разбърква внимателно с лъжица или шпатула, не миксер. Тук вече консистенцията доби доста приличен вид и аз започнах да се успокоявам, че може би експериментът ще ми се получи, че дори може и да става за ядене.

За печенето ви трябва една откопчаваща се форма, с по-малък диаметър. Моята е 24 см., но 20 би била идеална, за по-висока торта. При самото печене сладкишът се надува, но след изваждане отново спада. Не, че това вреди по някакъв начин на вкуса . Формата се намазва с меко масло или се застилат дъното и стените с хартия за печене, сместта се изсипва в нея и се заравнява внимателно.

Слага се в загрятата фурна и се оставя там за 55 мин., които можете да прекарате в разнообразни дейности като измиване на купчината омърляна посуда. Като мине указаното време тортата се изважда, разкопчава се формата, но все още не се махат стените и се оставя да се охлади. Не се стряскайте -  гореща е доста мека и се стресе, но после се стяга. Като се охлади се наръсва с хубаво натурално какао.

Ако ще сервирате на претенцизонни люде, които държат на идеалните парчета, оставете тортата за една нощ в хладилника. На сутринта вече не прилича на печен крем и може да се реже спокойно.

За нетърпеливци като нас, рязането (а и местенето в тортена чиния – съветвам ви да го правите чак на сутринта, защото се нарушава цялостта иначе) се оказа малък ужас, но това не ни спря. Нежният кремообразен вкус си заслужаваше битката за едно прилично отрязано парче . Или доста неприлично, от друга гледна точка:

В компанията на чаша бренди или черно кафе с няколко капки амарето, тази кестенова трюфел торта ще ви издигне в невероятни висини, но и само с купчинка неподсладена сметана е прекрасно есенно удоволствие.

Да ви е сладко!