за дълга към удоволствието
Filed in карамфил и канела 5 Comments
След като изпратихме благополучно лятото и есента се настани трайно с дъждовете и пъстрите си цветове, за децата настана времето на есенните подвизи в училище, в парка, в планината и в… кухнята. Всеки сезон е благотворен на идеи за забавления, но есента блести с особено много качества.
Filed in карамфил и канела 10 Comments
Кексовете винаги са ми изглеждали особено прозаични и всъщност единственият, който ми е бил наистина вкусен, е този на мама. Ако имам избор за десерт между парче кейк и нещо друго, винаги бих предпочела другото… е, освен ако не умирам от глад.
Filed in карамфил и канела 18 Comments
В продължение на много години всяка сутрин се будехме с тази мелодия от саундтрака на филма за Амели Пулен. Дори и сега, понякога, си я пускам в ранните следобеди, когато светлината е равна, лежа с разперени ръце и крака на леглото и слушам, докато се изпълня с живот. В тези мигове ми се струва, че това са най-съвършените звуци създавани някога за акордеон. Или изобщо.
Помня, че когато гледах филма за първи път ми направи впечатление сливовият сладкиш, който приготви Амели, но така и не разбрах какъв точно е. За сметка на това преди година попаднах на случаен блог, в който мистерията беше разконспирирана. Признавам, че изделието ми се стори грозновато, а сливите не са любимия ми плод, но мисълта за онази мелодия ме преследваше упорито и най-вече заради нея реших да го направя.
Защото този сладкиш има вкуса на онази мелодия! Как да ви го опиша? Представете си многопластова пита, не представете си многопластова пита и пухкавостта на кейк в едно, добавете нежно масло, което е танцувало страстно с чаша захар, докато се е разтопило и камарилизирало от омая и сред целия този сладостен разкош се е търкулнала киселостта на предвещаващите есен сливи. Точно като акордеон, от който се лее мелодия с вкус на живот.
Второто, което ме привлече, беше интересната технология за направа на тестото. Основната рецепта е за френски сладкиш, наречен Kouign Amann – омесва се семпло тесто, което обаче е с мая и буквално се напълва с хладно масло и захар, които пък при печене се разливат по пластовете му, бълбукат, извират през процепите, в средата се превръщат в напоителен сироп, а по повърхността в омаен карамел, който лепне по небцето. А там, където са били сливите, остава влажна и нежна, почти кремообразна сърцевина.
Не, сладкишът на Амели Пулен, не е от най-красивите и изпипаните, иделно фотогенични за снимка. Но пък колко е вкусен! Ухае на нещо познато, което така и не успях да разгадая, разтапя се на езика като мечтание, звучи като мелодията с акордеона и киселее като самият живот.
Сливовият сладкиш на Амели Пулен
(Източник: whiskflipstir.com)
) и охладеното тесто се ратзочва по дължина, прегъва се отново, разточва се още веднъж, но не много усърдно – както е при тестото за кроасани например, идеята не е да поеме маслото, а само да се разнесе по него. Получава се лепкава захаросана маса, която отново се сгъва на квадратно пакетче и се оставя за още 30 мин. в хладилника.
.
В продължение на много години всяка сутрин се будехме с тази мелодия от саундтрака на филма за Амели Пулен. Дори и сега, понякога, си я пускам в ранните следобеди, когато светлината е равна, лежа с разперени ръце и крака на леглото и слушам, докато се изпълня с живот. В тези мигове ми се струва, че това са най-съвършените звуци създавани някога за акордеон. Или изобщо.
Помня, че когато гледах филма за първи път ми направи впечатление сливовият сладкиш, който приготви Амели, но така и не разбрах какъв точно е. За сметка на това преди година попаднах на случаен блог, в който мистерията беше разконспирирана. Признавам, че изделието ми се стори грозновато, а сливите не са любимия ми плод, но мисълта за онази мелодия ме преследваше упорито и най-вече заради нея реших да го направя.
Защото този сладкиш има вкуса на онази мелодия! Как да ви го опиша? Представете си многопластова пита, не представете си многопластова пита и пухкавостта на кейк в едно, добавете нежно масло, което е танцувало страстно с чаша захар, докато се е разтопило и камарилизирало от омая и сред целия този сладостен разкош се е търкулнала киселостта на предвещаващите есен сливи. Точно като акордеон, от който се лее мелодия с вкус на живот.
Второто, което ме привлече, беше интересната технология за направа на тестото. Основната рецепта е за френски сладкиш, наречен Kouign Amann – омесва се семпло тесто, което обаче е с мая и буквално се напълва с хладно масло и захар, които пък при печене се разливат по пластовете му, бълбукат, извират през процепите, в средата се превръщат в напоителен сироп, а по повърхността в омаен карамел, който лепне по небцето. А там, където са били сливите, остава влажна и нежна, почти кремообразна сърцевина.
Не, сладкишът на Амели Пулен, не е от най-красивите и изпипаните, иделно фотогенични за снимка. Но пък колко е вкусен! Ухае на нещо познато, което така и не успях да разгадая, разтапя се на езика като мечтание, звучи като мелодията с акордеона и киселее като самият живот.
Сливовият сладкиш на Амели Пулен
(Източник: whiskflipstir.com)
) и охладеното тесто се ратзочва по дължина, прегъва се отново, разточва се още веднъж, но не много усърдно – както е при тестото за кроасани например, идеята не е да поеме маслото, а само да се разнесе по него. Получава се лепкава захаросана маса, която отново се сгъва на квадратно пакетче и се оставя за още 30 мин. в хладилника. .
Filed in карамфил и канела 20 Comments
Интересно нещо е човешкия вкус. Като малка обичах млечен шоколад с лешници и всичко карамелено, но искрено ненавиждах чушки и патладжани. Сега няма сила, която да ме спре при срещата ми с печени пиперки или с любимия ми патладжан с моцарела и доматен сос, мм. За сметка на това млечния шоколад, особено с ядки, ми се струва отблъскващ, а карамелът е някъде на последното стъпало в избора ми на сладости.
За първи път прочетох за dulce de leche преди доста години в учебника си по история на Латинска Америка. Там се разказваше как редом с горчивата какаова напитка от стотици години жените приготвяли и друг упойващ десерт – на бавен огън, в продължение на няколко часа, варяли мляко със захар до получаването на този гъст и лепкав карамелен крем. Тогава така и не открих рецепта, а и на пазара не се предлагаше нищо готово, което да напомня за желания вкус, но май никога не забравих за дулсе де лече, запленена от красивото му име. Сладко от мляко.
Сега вече знам как да си го приготвя сама, но варенето на консерва кондензирано мляко за поне 4 часа, която трябва да се наблюдава непрестанно да е залята с вода, ми се струва непосилна задача за твърде разсеяната ми натура. Всъщност всичко на котлон готвя така – слагам тенджерата, изсипвам продуктите и отивам в другата стая, като почти веднага забравям, че правя супа например. След около 30 мин. изведнъж се сещам и нахлувам запъхтяна в кухнята, с надеждата все пак супата все още да става за нещо… Това е само една от причините тук да има много повече рецепти на сладкиши, отколкото на основни ястия 
.
Та, разгледах толкова много снимки на избухнали консервни кутии, които не са били покрити добре с вода, на опръскани тавани и шкафове с карамелена маса, че се отказах да изпитвам собствената си съсредоточеност за сметка на прекрасните бели стени. За радост на всички като мен, дулсе де лече вече се продава готово в бурканче, а в руските магазини има консерви с еквивалента му, наричан варена сгущенка.
И така вече нямах оправдание да не приготвя нещо с него. Първо се сетих за класическите и прекрасни сладки Алфахорес, но после видях в блога на Дейвид Лейбовиц едни умопомрачителни снимки на брауни с дулсе де лече… и дилемата беше решена.
На пръв поглед това си е обикновен влажен шоколадов сладкиш, но какво се случва, когато добавим сладкото от мляко? Част от него се спуска в сърцевината на десерта, превръщайки се в малки кратери от сладост, които изненадват през няколко хапки, а останалата част се запича в невероятна карамелена коричка, която напомня за хрупкавостта на шоколад с морска сол.
Брауни с dulce de leche
Източник: David Lebovitz
Фурната се включва да загрява на 175 градуса. Правоъгълна тавичка (не много голяма) се застила с хартия за печене.
Маслото, шоколадът и какаото се разтопяват заедно на бавен огън при непрекъснато бъркане. След като е готова сместа се оставя да се охлади леко. С миксер се разбиват на пухкав крем яйцата със захарта. Към тях се прибавя шоколадовата смес и малко по малко брашното с ванилията, разбърква се хубаво, докато се получи гъсто кексово тесто. Накрая се добавят ядките.
Готовата смес се изсипва в тавичката. Отгоре се разпределя карамелът като се сипва по чаена лъжичка на десетина различни места. След това внимателно с нож и кръгови движения се разбърква само на повърхността, за да се разнесе неравномерно. Сладкишът се пече около 35 мин. – сърцеивната му трябва да остане влажна.
Сервира се с топка сладолед, бита сметана или се начева директно от тавата, след като се е охладил много добре .