за дълга към удоволствието
Filed in карамфил и канела 6 Comments
Не, и този път не съм изпекла някой домашен любимец. Само няколко тави с костенуркови бисквити. Статията е част от новия проект “Детски “Дневник”", в който се включвам и аз със забавни джаджи и вълнуващи рецепти за малчугани и техните родители. За да се разбираме по-добре – ние децата и те нас. Защото рецепта как да бъдеш наистина добър родител няма, но рецпети за хубави бисквити – колкото щеш 
.
Filed in карамфил и канела 9 Comments
Може ли с нещо да се сравни с мекотата в сърцевината на добре узряло авокадо? Обвивката му е набръчкана и грозновата, сякаш ей сега преминала от зеленото към кафявото, на пипане е груба, а през нея като топка кадифе прозира нежността му. Добре узрялото авокадо има нужда от съвсем лек допир с ножа, за да се разтвори, а месото му се изгребва само с пръсти – сякаш достигнало възхода си се превръща в крем от меки вкусове.
Плодовете родени в Централна и Южна Америка винаги са събуждали интереса ми. Ако са откъснати в подходящия момент и са пътували при добри условия, до нас в Европа достигат почти като току-що набрани от дървото, идеални за приготвянето на екзотични сладкиши, гуакамолета, въздушни мусове и сосове. Авокадото, познато още от преди 8000 години сред маите и ацтеките, узрява едва след като бъде откъснато, сякаш му е нужен край, за да започне живота си.
Попаднало в ръцете ми започвам да се чудя – в какво да го превърна? Ясно е, че е съвършено в комбинацията с домат, червен лук, лайм и люта чушка, въху препечен царевиен чипс. Но пък какво му пречи да развихри мекотата си и сред ваниления аромат на някой десерт?
В тези сладки с крема сирене авокадото придава аристократична изтънченост на вкуса – само по себе си то не се усещя, но всяка хапка се разтапя – в началото плавно и почти недуловимо, след миг идва хрупкавостта на маковото семе и накрая вкусът затвърждава позициите си по езика, настоявайки за още и още, и още…
Сладки с крема сирене, авокадо и мак
Авокадото се срязва на две, маха се костилката и вътрешността му се изгребва, слага се в голяма купа и се разбива с миксер заедно с маслото, крема сиренето и пудрата захар. Добавят се ванилият и маковото семе, разбърква се с лъжица. Изсипва се брашното, предварително смесено с бакпулвера и се обърква хубаво – получава се гъсто, лепкаво и меко тесто – ако лъжицата не се справя, доомесете с ръце.
Взема се шприц или пош и се избира накрайник с широк, назъбен отвор. Пълни се от сместта и в тава, застлана с хартия за печене, се шприцоват малки сладки. Пекат се в предварително загрята на 180 г. фурна, докато ръбчетата им покафенеят леко – не ги препичайте, за да останат меки.
Съхраняват се в затворен съд, най-добре в особено фотогенични буркани и се излапват тайно през нощта, докато останалите лакомници спят 
.
Снимки: Димитър Катерински
Filed in карамфил и канела 18 Comments
В продължение на много години всяка сутрин се будехме с тази мелодия от саундтрака на филма за Амели Пулен. Дори и сега, понякога, си я пускам в ранните следобеди, когато светлината е равна, лежа с разперени ръце и крака на леглото и слушам, докато се изпълня с живот. В тези мигове ми се струва, че това са най-съвършените звуци създавани някога за акордеон. Или изобщо.
Помня, че когато гледах филма за първи път ми направи впечатление сливовият сладкиш, който приготви Амели, но така и не разбрах какъв точно е. За сметка на това преди година попаднах на случаен блог, в който мистерията беше разконспирирана. Признавам, че изделието ми се стори грозновато, а сливите не са любимия ми плод, но мисълта за онази мелодия ме преследваше упорито и най-вече заради нея реших да го направя.
Защото този сладкиш има вкуса на онази мелодия! Как да ви го опиша? Представете си многопластова пита, не представете си многопластова пита и пухкавостта на кейк в едно, добавете нежно масло, което е танцувало страстно с чаша захар, докато се е разтопило и камарилизирало от омая и сред целия този сладостен разкош се е търкулнала киселостта на предвещаващите есен сливи. Точно като акордеон, от който се лее мелодия с вкус на живот.
Второто, което ме привлече, беше интересната технология за направа на тестото. Основната рецепта е за френски сладкиш, наречен Kouign Amann – омесва се семпло тесто, което обаче е с мая и буквално се напълва с хладно масло и захар, които пък при печене се разливат по пластовете му, бълбукат, извират през процепите, в средата се превръщат в напоителен сироп, а по повърхността в омаен карамел, който лепне по небцето. А там, където са били сливите, остава влажна и нежна, почти кремообразна сърцевина.
Не, сладкишът на Амели Пулен, не е от най-красивите и изпипаните, иделно фотогенични за снимка. Но пък колко е вкусен! Ухае на нещо познато, което така и не успях да разгадая, разтапя се на езика като мечтание, звучи като мелодията с акордеона и киселее като самият живот.
Сливовият сладкиш на Амели Пулен
(Източник: whiskflipstir.com)
) и охладеното тесто се ратзочва по дължина, прегъва се отново, разточва се още веднъж, но не много усърдно – както е при тестото за кроасани например, идеята не е да поеме маслото, а само да се разнесе по него. Получава се лепкава захаросана маса, която отново се сгъва на квадратно пакетче и се оставя за още 30 мин. в хладилника.
.
В продължение на много години всяка сутрин се будехме с тази мелодия от саундтрака на филма за Амели Пулен. Дори и сега, понякога, си я пускам в ранните следобеди, когато светлината е равна, лежа с разперени ръце и крака на леглото и слушам, докато се изпълня с живот. В тези мигове ми се струва, че това са най-съвършените звуци създавани някога за акордеон. Или изобщо.
Помня, че когато гледах филма за първи път ми направи впечатление сливовият сладкиш, който приготви Амели, но така и не разбрах какъв точно е. За сметка на това преди година попаднах на случаен блог, в който мистерията беше разконспирирана. Признавам, че изделието ми се стори грозновато, а сливите не са любимия ми плод, но мисълта за онази мелодия ме преследваше упорито и най-вече заради нея реших да го направя.
Защото този сладкиш има вкуса на онази мелодия! Как да ви го опиша? Представете си многопластова пита, не представете си многопластова пита и пухкавостта на кейк в едно, добавете нежно масло, което е танцувало страстно с чаша захар, докато се е разтопило и камарилизирало от омая и сред целия този сладостен разкош се е търкулнала киселостта на предвещаващите есен сливи. Точно като акордеон, от който се лее мелодия с вкус на живот.
Второто, което ме привлече, беше интересната технология за направа на тестото. Основната рецепта е за френски сладкиш, наречен Kouign Amann – омесва се семпло тесто, което обаче е с мая и буквално се напълва с хладно масло и захар, които пък при печене се разливат по пластовете му, бълбукат, извират през процепите, в средата се превръщат в напоителен сироп, а по повърхността в омаен карамел, който лепне по небцето. А там, където са били сливите, остава влажна и нежна, почти кремообразна сърцевина.
Не, сладкишът на Амели Пулен, не е от най-красивите и изпипаните, иделно фотогенични за снимка. Но пък колко е вкусен! Ухае на нещо познато, което така и не успях да разгадая, разтапя се на езика като мечтание, звучи като мелодията с акордеона и киселее като самият живот.
Сливовият сладкиш на Амели Пулен
(Източник: whiskflipstir.com)
) и охладеното тесто се ратзочва по дължина, прегъва се отново, разточва се още веднъж, но не много усърдно – както е при тестото за кроасани например, идеята не е да поеме маслото, а само да се разнесе по него. Получава се лепкава захаросана маса, която отново се сгъва на квадратно пакетче и се оставя за още 30 мин. в хладилника. .