Където има бяло брашно, някак задължително и идеално се появява и голямото количество масло. Нужно му е, за пухкавост и блясък, за плътен вкус, за наситено ухание, което няма нужда от ванилия или настъргана лимонова кора. Така е в танца между бялото брашно и маслото, резултатът е съвършено очарователен.

Но какво се случва, когато заменим брашното? С пълнозърнесто, ръжено, типово, смес от всички тях, с такова от лимец или спелта… Те са си някак самодостатъчни, макар канелата и есенните плодове да им отиват, но маслото определено става излишно. Любителите на класическите сладкиши биха нарекли подобни печива някак сбити, с “жилава” сърцевина и не особено привлекателни. Те не бухват много, но определено си тежат на мястото.

Към цялата публикация

Често съм споделяла отегчението си от прозаичността на ябълките и възхищението си към богатството на крушите – сладки, сочни, с аромат, който те омайва, въображение на езика, което се разпалва след всяка хапка. За разлика от ябълките, крушите не се нуждаят от канела, на тях много повече им отива парливостта на джинджифила.

Към цялата публикация

Децата не подбират празниците на специален принцип, за тях всички са добре дошли, особено онези, които включват много лакомства. А организирането на страшно парти за Хелоуин е добър повод за затопляне на късните октомврийски вечери не само за тях, но и за родителите.

Направата на тиквен фенер е задължително условие за повдигане степента на настроението, особено ако изгасите всички лампи и оставите само тях да светят. А и издълбаването им ще държи малките ръчички заети за поне няколко часа.

Освен, че малчуганите могат да се маскират като призраци или малки дяволчета в нощта на 31 октомври, да обикалят организирано съседите за бонбони и да изрязват безброй украси във вид на прилепи и тикви, могат да се позабавляват и с направата на няколко плашещо-смешни вкусотии, които не отнемат много време.

Към цялата публикация

Малките кесчета са една от слабостите ми. Не толкова да ги похапвам, колкото да ги приготвям – може би, защото винаги се получават добре, за разлика от негово уважаемо страшилище Кексът.

Затова и нямаше как да не включа в кулинарното си пътешествие и една рецепта за мъфини, не може само бисквити да пека, амаха . От Италия по-скоро трябваше да избера вкусното панетоне, като традиционен коледен сладкиш, но тази идея ми се стори много ароматна и привлекателна – сипкави мъфини, с издълбана в средата им дупчица, напълнена със сладко от портокалови корички, а отгоре гигантска шапка от разбита сметана.

Поиграх си и с направата на няколко елхички от оцветен в зелено бял шоколад и украсата им стана съвсем празнична, нали? Комбинацията на вкусове е наистина страхотна: първо върху езика попадат трошиците на кексчето, след него триумфално пристъпва сладкото от портокали с леката си горчивина, а финият сметанов крем олекотява и разпява двата вкуса, за кулминационната им среща с кокоса и кандираните череши.

Кексчета със сладко от портокали
Източник: The Italian Baker

2 яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. разтопено масло
2 с.л. прясно изцеден портокалов сок
1/2 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч. брашно
1 с.л. бакпулвер
ванилия (1 пакетче/няколко капки есенция или малко прясна от шушулка)

100 гр. сладко от портокалови корички
200 мл. сладкарска сметана
100 гр. бял шоколад
зелена сладкарска боя
кокосови стърготини
кандирани череши

Яйцата, захарта и маслото се разбиват с миксер на пухкава смес. Добавят се прясното мляко и портокаловия сок, отново се разбърква с миксер. Накрая се сипва брашното с бакпулвера и ванилията и се бърка, докато се получи хомогенно и гъсто кексово тесто.

Тестото се разпределя във формички за мъфини – намазнени и набрашнени или застлани с хартиени чашки. Кексчетата се пекат до готовност на 170 градуса, а след изваждането им от фурната се оставят да изстинат напълно.

В средата на всеки мъфин се издълбава с чаена лъжичка малка дупчица и в нея се сипва от портокаловото сладко. Сладкарската сметана се разбива на сняг и се шприцова на голяма шапчица върху всяко кексче. Отгоре се поръсва с кокосови стърготини и се украсява с нарязани или цели кандирани черешки.

Украсата рабзира се е по избор – може да е само сметана, без никакви добавки или да си направите различни фигурки от шоколад. Ето как се правят елхичките: белият шоколад се разтапя на водна баня и когато се охлади се оцветява със зелена сладкарска боя при непрекъснато бъркане.

Шоколадът се сипва в пош или фунийка от хартия и върху хартия за печене се шприцоват малки елхички. Всяка се порсъва с кристална захар и се оставя да стегне за около час на стайна температура.

Тези кексчета са прекрасен завършек на всеки дълъг зимен ден, преминал в препускане с шейна по заснежени склонове, докато студът пощипва бузите до зачервяване, а въздухът ухае на смях и борова смола . Да ви е сладко!

Обичам мъфини. И бисквитки. И кифлички с канела. И мъфини . Доставя ми огромно удоволствие да ги приготвям, най-вече защото няма какво толкова да им се стараеш, а винаги се получават. Има неща, които просто трябва да бъдат джаста-праста, не само сложни и завъртяни. За вторите определено си е нужно специално настроение, докато едни мъфини винаги може да бъдат забъркани за нула време, без опасност от провал… както се получава при при мен обикновено с кексовете.  Не можах да се стърпя преди време и им посветих цял трактат, макар за мъфините да не може да се каже кой знае колко. Не са като френските макарони например, за които си трябва цяла седмица подготовка. Кой има цяла седмица време за един сладкиш, изчезващ за половин час?

Сладкишите трябва да са бързи, прости и радостни.

2 ч.ч. брашно
1 ч.ч захар
1/4 ч.л. сол
2 с.л бакпулвер
1/2 ч.ч разтопено масло
2 яйца
1 ч.ч прясно мляко
100 гр. бял шоколад, начупен на парченца
1 ч.ч малини, оваляни в малко брашно (става и със замразени)

Яйцата, захарта, млякото и маслото се разбъркват добре. Брашното се смесва с бакпулвера и солта в отделна купа, след което постепенно се добавя към яйчената смес и се разбърква за кратко с вилица. Накрая внимателно се слагат малините и белия шоколад. В намаслени формички за мъфини или застлани с хартиени чашки се разсипва от сместта до 2/3 от височината им. Пекат се на 180 С. Вадят се още топли от формите и се оставят да изстинат на решетка или дъска.