за дълга към удоволствието
България изглежда различно, когато не си я виждал отдавна. София ме натъжава, изгубила пустата си широкополост, която пазя от детството си. Хората, улиците, навесите, кучетата, паветата, ние – сякаш всичко се лющи и посипва,...
“Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени...
Липсва ми лятото в България, с вечерите, в които сумракът носи само лека прохлада и можеш с часове да оставиш ръцете си голи в тъмното, преди да пътърсиш спасителната ласка на някоя жилетка. Сигурно,...
… казват. Но пък за един блог наистина не е хубаво да мълчи. От време на време обаче ми се случват седмици, в които предпочитам да вървя по улиците, да пия кафе на слънце,...
През изминалия месец няколко пъти ме попитаха дали съм жива. Жива бях, макар и не във виртуалното пространство, което сякаш ме направи мъглява и с имагинерен образ – някъде там, анонимно по улиците и...
