alia

Вече шести ден, откакто си стоя вкъщи. Денят как да е минава бързо - работя, сготвя нещо, раздвижа се от едната стая в другата. Обаче вечер ужасно се изнервям и много трудно заспивам. Снощи беше апогея, който обикновено ражда разни джунджурии.

Винаги съм искала да имам закачалки, облечени в сатен, на цветя, красиви. Предпочитам дървените. Има много идеи как да им се ушие дрешка, но аз не мога да шия и затова действах с подръчни материали - филц, тел, панделка.

За моя изненада се получи хубаво и реших, че ще е кощунство да стои прибрана в гардероба. И за какво друго може да се ползва една закачалка? Винаги съм харесвала всякакви шарени и дървени герданчета, които с години трупам в една кутия и ги забравям. Закачалката бързо се превърна в такава за бижута, закачена на стената, за да мога само с един поглед да си избирам каква джунджурия да сложа . Не заема място, а служи и за украса. Луд на шаренко се радва, както се казва:

После се сетих, че днес е Хелоуин, а аз обичам страшни празници. Една обвивка на кестен отдавна чака да бъде одухотворена, какъв по-добър момент от днешния? И така на бърза ръка се роди Рошко, който живее в страната на кестените. Освен тях обича да си похапва и лешници, и орехи, абе каквото му дадеш, не е придирчив изобщо:

Разбира се, най-щастлив е, когато около него има мноооого кестени и тогава целият сияе в зелено и оранжево:

Буууу! Тук се опитва да сплаши аудиторията, обаче на всички ни е ясно, че Рошко е едно много добро и послушно създание. Но нека не се издаваме, за да не го обидим .

Сесията ми отдавна приключи, но така и все не намирах време да пиша тук. Всъщност винаги ми е било трудно да пиша, когато съм щастлива. Думите за тъга идват доста по-лесно в пръстите ми, отколкото тези за радост. Както и да е, последните няколко дни бях болна и днес най-после се наканих да снимам нещата, които правих през изминалите седмици.

В “Слънчоглед” бяха пуснали филц, в различни цветове, под формата на малки цветчета и топченца. И в духа на пролетта си сътворих няколко брошки. Брат ми като ги видя, попита: “Това мокет ли е?”, което ме наведе на мисълта да си направя и от мокет Уредих и две колежки с по една, та сега се движим в цветен комплект. Забялзахме, че носенето им най-често води до тотална лигня.

Другото ми ново удоволствие е правенето на хартия. Димитър ме запали и всъщност той откри точно как се прави, какво ни е нужно, направи ми рамка и после ме научи. Ако беше оставил на мен цялата организация, едва ли щях да стигна далеч. Все още не сме открили идеалният материал и как да я изглаждаме по-добре. Но за сега се получава перфектна за картички например. Пробвах да слагам на жълтата ванилова есенция, а на кафявата канела на прах и доста време след изсъхването хартията ухаеше много хубаво. Но за съжаление ароматът бързо изветрява, мисля да пробвам с етерични масла. Тези почивни дни бях решила да превърна направените листи в нещо, но болестта ме изненада. Нищо, другият уикенд ме очаква.

Забравих да снимам новото си специално шкафче, но пък и то трябва да се лакира, та ще го щракна после с новата дрешка. Мислех да си го самоподаря на заплата, но Димитър ме изненада миналата седмица толкова хубаво

Сега вече със сигурност е ясно защо не писах доста време, но от хубави мигове и щастие думите избягаха от мен. Днес се завръщат не защото съм тъжна, а понеже трябва да се науча да пиша и от радост.