Archive for the 'карамфил и канела' Category

Нова година - нов късмет :)

Published
by
Alia
on January 2, 2009
in живот като на кино, карамфил и канела and храна за душата
. 2 Comments

Честита Нова Година на всички! Пожелавам ви много вдъхновяващи дни, моменти, които да бъдат запомнени и най-вече топлинка в душата :) .

Последните години вкъщи сякаш се превърна в традиция на 31-ви цял ден да чистим и подреждаме, та да започнем на чисто. И понеже щяхме да си бъдем само двамата с Димитър, не бързахме за никъде и до 9 вечерта успяхме да се справим с всички задачи. Аз станах рано, омесих празничната питка, а десерта направих още предния ден. Купихме някои салати готови, мезетата също, направих любимото Капрезе и Полската салата, а основното беше изпечено на грил тигана от по-добрата ми половинка :) . Обикновено съм нервна, когато има да се вършат много неща, но тази година за първи път се наслаждавах на пълния покой в душата си. Беше ми хубаво, наистина хубаво и споделено, без да очаквам нещо специално. Вечерта уморени, но доволни си наредихме масата и някак неусетно в разговори старата година изтече през часовника…

Масата със салататите и мезетата, без мръвката все още :)

Чудната дъхава питка

И десерта на десертите - негова светлост Тирамису-то!

Всъщност най-любимия ми ден е 1 януари. Събудих се в тихото утро, със слънце в прозорците и ми беше леко и весело. Никакъв шум не се чуваше, само кафето тихо къкрещо на котлона. Дано цялата година ни върви все така - ведра, изпълнена с надежди, мечти и спокойствие.

Коледа 2008

Published
by
Alia
on December 21, 2008
in карамфил и канела
. 3 Comments

Тази година имах грандиозни планове да изпека 5 - 6 вида курабийки за Коледа. Е, традиционно се разболях и преди да свърша тая лоша работа, успях да направя само два вида. Но пък съм решила за Нова година да спретна любимите ми линцерови сладки, няма да им бъде простено както се казва :) . Миналата година нещо не ми се получаваха  курабийките и се отказах изобщо да правя нещо, но пък сега вече си имам електронна везна и рецептата няма объркване. Дори не успях и да ги изгоря, което си е постижение с моята фурна, която си има собствено мнение за всичко. И така меденките и джинджифиловите сладки кротко си стоят в кутия, напудрени, глазирани, ухаещи приятно и в очакване да бъдат излапани. Ето ги и тях:

Меденки с шоколадова глазура

Джинджифилови елхички със стафиди

Всъщност за мен празниците започват много преди самата им дата, с търсенето на подаръци, украсата и печенето на сладки, разбира се. Преди все се изпълвах с неописуемо очакване и след Нова година се чувствах ужасно уморена. Сега, вече не очаквам нищо определено, а просто се наслаждавам на топлината, горещия чай, ароматите, семейството и близостта.

Пилешка супа за душата

Published
by
Alia
on December 6, 2008
in карамфил и канела
. 2 Comments

В обедната почивка често ходим с колеги във “Вигвама”, аз лично заради супите и голямооото капучино. Та там имат една пилешка супа с царевица и сметана, която отдавна се каня да сътворя в домашни условия. Веси й е най-големият почитател, а аз предпочитам крем-супата от броколи. Но пък тази, която направих днес е по-хубава дори и от онази в заведението. Според мен, за да бъде вкусна една супа с месо, трябва да е с повечко мазнина и по-солена. В този случай сметаната придава мекота на вкуса, която с обикновена застройка няма как да се постигне.

Ето и рецептата:

бяло пилешко месо (аз използвах филе от гърди)
1 глава лук
1 зелена чушка
1 червена чушка
накълцани домати от консерва
царевица от консерва
1 кубче пилешки бульон
течна готварска сметана
сол, черен пипер, чубрица

В тенджера се загрява олио. Лукът и чушките се нарязват на дребни кубчета и се задушават във вече сгорещената мазнина. Пилешкото се нарязва на малки късчета и се добавя в тенджерата с непрекъснато бъркане, докато побелее леко. Сместта се залива с гореща вода, добавят се подправките и кубчето бульон. Оставя се да къкри на слаб огън. Когато месото е вече сварено се добавят 2-3 лъжици домати и царевица на вкус. Супата се оставя още 5-10 мин. на котлона, след което се изключва и оставя да изстине. Течната сметана се добавя, когато супата е станала хладка, с непрекъснато бъркане, за да не се пресече.

Най-добре да се сервира с домашен хляб, аз направих един с любимото ми типово брашно. Дано и на Димитър да му хареса, когато си дойде утре у дома. Защото какво е едно истинско посрещане, без дъхав хляб и вкусна супа? :)

Яйчена кутийка и портокалови кексчета

Published
by
Alia
on November 2, 2008
in карамфил и канела and труд и творчество
. 0 Comments

Така, определено продължавам да скучая вкъщи. Днес следобед гледах като лъв затворен в клетка :) . Поредната ми жертва се оказа една обикновена картонена кутийка за 6 яйца, която се превръна в кутийка за шевни принадлежности.

Първо е хубаво да се почисти, едно памуче със спирт няма да й навреди. За всеки случай улейчетата се застилат с шарена хартия, плат или каквото друго се намира под ръка. На капачето се залепва дебел плат или филц, на който да се забождат иглите и топлийките. И понеже разполагам с голямо количество златна темпера, “артистично” намацах където ми падне. Вече няма да се чудя къде да държа всички копченца, топченца, кончета, панделки и прочие, а току виж започна и да шия по-често ;) :

А вчерашното ми добро дело за деня бяха едни малко грознии, но мнооооого вкусни и ароматни портокалови кексчета с глазура. Мама ми купи специална тавичка за мъфини, нямаше как да не направя веднага, за да я почерпя :) .

2 яйца
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. разстопено масло
1/2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. фреш от портокал
2 ч.ч. брашно
1 с.л.  бакпулвер
1 с.л. настъргана портокалова кора
1 ванилия

100 гр. пудра захар
1 с.л. портокалов сок

Яйцата, захарта, маслото, прясното мляко и портокаловия фреш се разбиват с миксер. Отделно се смесват брашното, ванилията, бакпулвера и портокаловата кора, след което се прибавят с бъркане към първата смес. Разсипва се във формички за мъфини и кексчетата се пекат до зачервяване на 180 градуса. През това време се прави глазурата - пудрата захар и 1 с.л. портокалов сок се смесват и разбъркват хубаво. След като мъфините изстинат върху тях се разпределя глазурата.

Спокойно, в понеделник се връщам на работа. Дано до тогава не ми хрумне да изрисувам компютъра със златната темпера :lol: .

Пудинг с палачинки

Published
by
Alia
on October 30, 2008
in карамфил и канела
. 3 Comments

Когато вкъщи се намират няколко палачинки, течен шоколад и ванилов крем, би било неразумно да се ядат по отделно. Защо ли? Защото събрани заедно имат много по-весел и интересен вкус. Преди време бях чела за подобен австрийски десерт, но не помня нито къде, нито как точно се правеше, затова и импровизирах с наличните продукти. Мога само да кажа, че колкото повече стои в хладилника, толкова по-вкусен става, стига да има кой да го чака :lol: .

за 4 порции:

4 палачинки
500 гр. ванилов пудинг
1 банан
течен шоколад
какао или пудра захар

Бананът се нарязва на малки парченца. Всяка палачинка се намазва с течен шоколад, поръсва се с банан и се завива на руло. Реже се на 4 части. В купичка се слага на дъното едно рулце палачинка и другите три парченца се нареждат изправени. Заливат се с ваниловия пудинг.  По този начин се запълват и четирите купички, след което се нареждат в тава и се запичат на горен реотан за 10 мин. на 200 градуса. Преди сервиране се поръсват с пудра захар или какао.

Унгарска лучена супа

Published
by
Alia
on October 19, 2008
in живот като на кино and карамфил и канела
. 10 Comments

Не съм вярвала, че ще седна да правя лучена супа :lol: . Преди години съм опитвала френския вариант, но нещо не ми беше харесал. Димитър сега е в Будапеща и като се чухме вчера ми разказа  за гулаша и лучената супа, която са яли с негов колега. Познавайки моите кулинарни страсти им е направил и по една снимка, та аз като я видях тази ми ти супа се амбицирах. Не изглежда ли прекрасно така сервирана в хлебче?

Тази сутрин рано-рано седнах да издирвам рецепта. Намерих няколко различни за унгарския вариант, сравнявах с френския и в общи линии е много по-простичка. И има сиренце, което предпочитам пред кашкавал. Направих си един микс от три рецепти, намалих количеството на половина, напазарувах и се хванах за лука :) . Ето и рецептата:

4 големи глави лук
3 с.л. олио
3 с.л. масло
3 с.л. брашно
1 кубче бульон
щипка захар
сол и черен пипер на вкус
1 литър гореща вода
големи питки и сирене за сервиране

Лукът се обелва и нарязва на полумесеци, а вие си поплаквате подобаващо над него. Както се казва хем готвене, хем изливане на емоции. Аз като режа лук плача за трима души. Та, нарязания лук се мята в голяма тенджерка с олиото, маслото и подправките и се задушава на бавен огън около 20 мин. Иначе казано докато му излезе душата, омекне и си промени цвета. В тоз момент му натрошавате бульона, ръсвате брашното, разбърквате хубаво и сипвате горещата вода. Супата се оставя да къкри на слаб огън още около половин час, да се сгъсти хубаво.

Аз големи питки не намерих, та се примирих с по-малки, защото не ми се месеше. На питките им се изрязва капаче, издълбават се хубаво и се пълнят с горещата супа. Отгоре се поръсва със сиренце, украсява се с магданоз за душата и после си облизвате пръстите!

Ето я и нея: