за дълга към удоволствието
Filed in карамфил и канела | нещо интересно Leave a comment
Любимите ми шотландски маслени сладки се преобразяват в ново амплоа, за да помогнат на децата, които не се спогаждат особено с математика (аз бях едно такова дете 
). Статията е публикувана на www.dnevnik.bg .
Всяка хубава ваканция задължително си има край, сякаш за гаранция, че е била специална. Зимните празници свършват точно в онзи момент, когато скуката започва тихо да се промъква у дома, напомняйки, че и най-приятните развлечения омръзват, ако продължат прекалено дълго.
Filed in нещо интересно 2 Comments
Всяка сутрин богинята на небето Нут, която лежи в основата на облаците, ражда изгряващото слънце над Нил. Изгубено от прегръдката ѝ, то се разстила в нежна мараня над Египет, търкулва се в сухите песъчинки на Сахара и нагрява сладките капки захарна тръстика, изпълвайки ги с живот, тишина и аромат на разтопена сол.
Египет е едновременно клише за фараони, пирамиди и кич, спомен за велика цивилизация, изгубени власт и съкровища и през последната година – люлка за пролетта на бунта. И понеже в такива страни хуморът е много важно нещо, “Welcome to Alaska” е един от шеговитите поздрави, с които местните посрещат безбройните туристи, изсипващи се всяка година от времето на Наполеон до днес.
В седем дни по Нил за нас тази страна беше най-вече магия и хора. Вълшебни истории от миналото, покрити с фин пустинен прах и лек слой тъга. И вълшебни хора, интересни хора, толкова малки в желанията си и толкова големи в мечтите, вярата и най-вече в надеждата си.
Пълната галерия от пътешествието ни в Египет можете да разгледате тук. Приятно случване!
Filed in живот като на кино 18 Comments
Новата година се промъква тихо като аромат на току-що отврена бутилка червено вино. Мисля си как има толкова много различни видове хубаво и всичките пълнят сърцето ми с радост. Благодарна съм, че имам очи да ги видя и празни ръце да ги напълня с тях.
В изветряващия дъх на шампанското си улових слънце, нови малки мечтания и сладки, като сироп за душата, спомени. А вие какво си пожелахте в празничната нощ?
Filed in карамфил и канела 14 Comments
Планината от тази снимка се намира на западния бряг на река Нил в Луксор, Египет. След нея започват безкрайните пясъци на пустинята Сахара, а в сърцевината й се намира “Долината на кралете” – стотици гробници, приютили за вечен живот египетските фараони.
Малкото тъмно кръгче в средата е сянката на балона, с който преди няколко дни летяхме над нея, придружени от компанията на изгрева, сухия вятър и ароматът на небе.
Filed in живот като на кино | храна за душата 40 Comments
Снимка: Help-Portrait Germany
Рядко ми се случва да нямам думи. За говорене – често, но винаги когато отворя бяла страница за писане, само след няколко секунди имам щастието те да започнат да се вливат в сърцето ми точно такива, каквито ги очаквам. Рядко ми се случва и да бъда така докосната, че дни наред мислите ми да се нижат без връзка и да се усмихвам дори “в свой черен дроб”*.
Този път няма да си говорим за коледни вкусотии, а ще ви разкажа една изпитана рецепта за бързо, неподправено и искрено щастие.
Filed in карамфил и канела 9 Comments
Първото нещо, за което се сещам, когато чуя “Швеция” са канелени рулца. Прозаична съм, знам, дълбоко обвързана с храната като матеафора, идея, мирис, вкус и вдъхновение, но какво да се прави 
.
След това идва мисълта за Карлсон и онези негови “безсрамно вкусни кифлички”, подир нея се нарежда една снежна утрин в Малмю, когато замръзналите ни носове се сгряха в единственото отворено кафене на главната улица и за моя радост срещнах небцето си с оригинални шведски канелени рулца.
Filed in карамфил и канела 9 Comments
Докато похапвам блажено от тези бисквити си представям как се намирам в някое английско имение, с дебели тухлени стени и безкрайна шир през прозореца. В камината меко танцува бавен огън, цепениците шумолят безмълвно, а аз пия черен чай с бергамот и капка мляко.
Filed in нещо интересно 2 Comments
Коледа идва всяка година (ха, каква изненада!) уж по един и същи начин, безшумно се промъква в края на ноември и му замайва главата с цветни лампички, греяно вино и шарени опаковки. А всъщност е винаги мъничко различна, зависи откъде ще я погледнеш – през стъкленото око на празничната украса, в залеза на някой снежен плаж, между тълпите на някоя късна гара.
Коледата винаги разказва приказки и дори не се налага да полагаш специални усилия, за да ги уловиш. Те са там, на ъгъла и те очакват – красиви или отегчителни, понякога тъжни, понякога сладникави. Ето тези събрахме ние, а вие в какви цветове очаквате Коледа?
Цялата галерия можете да разгледате тук. Приятно случване!
Filed in карамфил и канела 29 Comments
Сега, не ме разбирайте погрешно, но просто не харесвам сладкиши с много сушени плодове и алкохол. Предполагам вкусът им ми идва прекалено силен, ароматите ужасно интензивни, а остатъчната сила на алкохола ми замайва езика, който се обърква какво точно яде.
Обаче! Този кейк! Е невероятен!
Filed in карамфил и канела 13 Comments
Имам си любима рецепта за меденки, която правя всяка година и никога не ми омръзват. Звучи така проста и семпла, а резултатът е вкусен като зимен спомен за пукащи съчки, топлината на чаша кафе и ухание на обич.