Нямам снимка, защото все още се стъмва рано и не супявам да хвана хубава светлина, а тази вечер признавам и не ми се старае. Обаче има толкова много аромати, усещания и настроения, които никога не могат напълно да бъдат уловени в кадър, че не съжалявам.
Вчера бях много уморена и изнервена, едва изчаках денят да свърши, но тази сутрин се ококорих още в 7 и повече не успях да заспя. Цял ден потропвах под бюрото с усещането, че вечерта трябва да правя нещо хубаво, от онези неща, които ти оставят сладък и упойващ послевкус…
И Веси ми се обади изненадващо, да се видим, на това му казвам аз синхроничност 
. Пихме капучино в Coffee house, а после отидохме до малкото златно магазинче, на което и двете сме били хвърлили око отдавна. Направо си беше славно, като едно време, когато работехме заедно и в края на деня се шляехме по улиците.
А магазинчето е наистина чудесно, има толкова много неща, които иначе трябва да се обикаля, за да се намерят. Взех хубаво пълнозърнесто брашно, сушени зеленчуци и звездовиден анасон, чиято миризма не харесам особено, ама пък е много фотогеничен.
И за следващия път набелязах толкова много вкуснотии, като зелената френска леща, истински кус-кус, кафяв ориз, карамелизиран кокос, хубаво маково семе, шушулки ванилия и о! откритието на годината – dulce de leche в бурканче, край на варенето на консерви с кондензирано мляко! Има и крем от кестени, и толкова много зехтин, сусамово олио, орехово, тиквено… И чай, добре че сега имам запаси, инак бих се затруднила да избера.
Помирисахме някакъв много хубав пипер, с толкова приказен аромат, но за съжаление лют. А вината? Изборът не е кой знае колко голям, но пък са отбрани и идеално биха паснали на една специална вечеря.
Момичето каза, че съвсем скоро ще заредят с шоколадов чипс и кувертюр, очаквам с нетърпение.
Най-много това харесвам на живота – след лошите усещания винаги идват като благодат хубавите мигове, милите думи, любовта, доброто настроение и радостта. Благодарна съм, че мога да ги оценя.
