alia

Правя животa си филмов.

В 18:11 с големите слушалки, онази специална песен и отражения в тъмния прозорец до мен. Или пък в автобуса, в ушите ми звучат само мисли, а хората са толкова красиви, защото не чувам какво говорят.

Напоследък всеки ден е неравностойна битка между мен и мен.

И все повече се натъжавам от всичко, което ми напомня, че животът не е филм, книга, разказ, картина, запечатан снимка, колкото и да се опитвам да го затварям в ленти.

Или пък в Clair de lune на Дебюси…