alia

сниманата снимка е от “Капитал Light”

Винаги съм намирала лилавите стени за много специални – някак момичешки, подсказващи за нежни дантелени пердета, чаши за чай от фин порцелан, украсени с малки цветенца. Лилавото за мен е цвят, който обичам да гледам, но не и да нося. Някак си се чувствам не себе си, когато облека жилетката с едно седефено копче. Слагам я единствено, ако искам с лилавото да бъда друга.

Тази сутрин си пих кафето в офиса заедно с Капитал “Light” и останах очарована от снимката на тази стая в студ. град с лилави стени. Окончателно реших на пролет да боядисаме терасата в този нюанс, мисля че и мушкатото и кактуса ще се чувстват добре с него. Освен ако не успяе да ги уморя до тогава

Последните две седмици сме се захванали с ремонт вкъщи, т.е. основно Димитър, аз изпълнявам поддържащата роля – подавам инструменти, свалям тапети, правя храна и кафе, чистя, мрънкам, че ми се спи и измислям още нови и нови неща, които да закупим и позиционираме на определени места. Претърпях неуспех в опита си да боядисам закачалката със златна темперна боя, тъй като той ме усети на време и възпря. Довечера съм планирала да изрежа облак от мокет за коридора. Всъщност, въпреки умората, всичко е много забавно – да се смеем, шегуваме, поправяме допуснати грешки и да седим на пода. Ремонтите могат да бъдат изключително весело изживяване, стига човек да не се ядосва, ако нещо не се получи както трябва и най-вече да се осланя на въобръжението си. Остана още малко довършителна работа и да извадим няколко от неговите снимки, които да закачим по стените. В крайна сметка май се отказахме от русиването на пътна маркировка по пода в коридора

А зеленото нещо на снимката по-горе е новият ми къс, мек, уютен и невероятен зелен шал от Артишок. Мислех да го избера лилав, но напоследък ми харесва да бъда себе си и нямам нужда да съм друга.