за моята тайна градина
Днес започва сезонът на феите. Като “Сън в лятна нощ” ги усещам как се събуждат, пърхат, вършат поразии, оплитат съдби, правят малките си магии и ръсят със звезден прашец.
За някои това означава лилава рокля и бяла панделка, за други като мен – зеленият сукман и брошката сърце 
.
Нямам снимка, защото все още се стъмва рано и не супявам да хвана хубава светлина, а тази вечер признавам и не ми се старае. Обаче има толкова много аромати, усещания и настроения, които никога не могат напълно да бъдат уловени в кадър, че не съжалявам.
Вчера бях много уморена и изнервена, едва изчаках денят да свърши, но тази сутрин се ококорих още в 7 и повече не успях да заспя. Цял ден потропвах под бюрото с усещането, че вечерта трябва да правя нещо хубаво, от онези неща, които ти оставят сладък и упойващ послевкус…
И Веси ми се обади изненадващо, да се видим, на това му казвам аз синхроничност 
. Пихме капучино в Coffee house, а после отидохме до малкото златно магазинче, на което и двете сме били хвърлили око отдавна. Направо си беше славно, като едно време, когато работехме заедно и в края на деня се шляехме по улиците.
А магазинчето е наистина чудесно, има толкова много неща, които иначе трябва да се обикаля, за да се намерят. Взех хубаво пълнозърнесто брашно, сушени зеленчуци и звездовиден анасон, чиято миризма не харесам особено, ама пък е много фотогеничен.
И за следващия път набелязах толкова много вкуснотии, като зелената френска леща, истински кус-кус, кафяв ориз, карамелизиран кокос, хубаво маково семе, шушулки ванилия и о! откритието на годината – dulce de leche в бурканче, край на варенето на консерви с кондензирано мляко! Има и крем от кестени, и толкова много зехтин, сусамово олио, орехово, тиквено… И чай, добре че сега имам запаси, инак бих се затруднила да избера.
Помирисахме някакъв много хубав пипер, с толкова приказен аромат, но за съжаление лют. А вината? Изборът не е кой знае колко голям, но пък са отбрани и идеално биха паснали на една специална вечеря.
Момичето каза, че съвсем скоро ще заредят с шоколадов чипс и кувертюр, очаквам с нетърпение.
Най-много това харесвам на живота – след лошите усещания винаги идват като благодат хубавите мигове, милите думи, любовта, доброто настроение и радостта. Благодарна съм, че мога да ги оценя.
Do you believe in always, the wind
said to the rain
I am too busy with
my flowers to believe, the rain answered
(e. e. cummings)
А неделята завършва с купичка корнфелйкс и студено мляко.
Между тях дълбоки глътки въздух и радостта, че перленосивите утрини се завърнаха. Не съм готова за пролет, благодаря.
Нямам специално отношение към 14 февруари – нито ми пречи, нито припадам от вълнение. Обаче тази година му се зарадвах искрено – чудесен повод да изпека бисквити, а покрай тях и малко гевречета. Или иначе казано – привет любими въглехидрати!
Вчера отидох в малкото магазинче до Женския пазар, за да си купя формичка сърце, а покрай нея минах и за подправки. И сега имам сушен корен джинджифил, сушен лимон, черен сусам, нахут… които естествено ме очакват да ги сготвя. Как да им откажа? 
А снощи до късна доба мазах с розова глазура и сега да си призная последиците са ужасяващи – нямам от нея само в ушите! Обещавам, обещавам, ей сега отивам да измия посудата…
Тази сутрин още спяща замесих и гевречетата, само дето забравих да им сложа от черния сусам, но и така станаха симпатични.
И специалната бисквитка за Димитър, опакована и очакваща го да се прибере у дома.
Аз съм много позитивен човек, наистина, въпреки че не личи особено от този блог . В живота си се старая винаги чашата ми да е наполовина пълна и през повечето време успявам. Е, напоследък повечето добри мисли, които срещах, ми изглеждаха като клишета.
Обаче днес ей тези симпатяги от видеото ми оправиха деня. Много, много сняг в Русия, а те вместо да страдат и да се оплакват, че не е почистено се възползват напълно от преспите. Позитивно мислене, ха!
Все пак не опитвайте това вкъщи, освен ако не живеете в Магадан.
Смело препоръчвам много по-безопасен вариант за постигане на душевен мир – една ранна вечеря от зелена салата с маслинена паста, горещо ризото с манатарки и любовта на стол до вас .
Времето ми се изплъзва ужасно много. Искам да направя хиляди неща, но понякога само стоя и гледам как прашинките се въртят в кръг или умората ме надвива и се изгубвам в страната на сънищата.
Може и да е лоша организация, но понякога преборването всеки ден да стигна до работа, суматохата, телефоните, задачите – винаги за преди малко, бързината и вечер – колкото да додрапам до вкъщи… Издържам десетина часа стегната като войник и после цялата енергия, изразходвана за усилието ме трясва в главата.
И все пак имам усещането, че се движа бавно, ужасно бавно и пропускам всичко. Включително и мислите, които забравям секунда, след като съм ги срещнала.