Skip to content

Monthly Archives: September 2006

Дъждовница

Thursday, September 21, 2006

Още, когато я видях за първи път, я нарекох така. Октомври беше, жълт, както никога, тя вървеше сред тревата и изпъкваше като късно червено цвете… Косата й беше цялата дъжд, цялата умиращо слънце. Дъждовница я нарекох, а всъщност се казваше Калида. Първото, което срещна погледът на Данаил бяха белите цветове, които се гушеха в листата, [...]

Filed in храна за душата | | Comments (2)

Разходка в парка

Sunday, September 17, 2006

Зелено слънце. Умира лятото. Във бяло.. .. и червено. Почивка за двама. Потъва лято във водата.

Filed in живот като на кино | | Comments (0)

Витоша

Sunday, September 10, 2006

След зоолгическата, импулсивно решихме да се качим на Витоша. Аз по джапанки Приключението обаче си заслужаваше. Престраших се да се кача и на седалковия лифт, нещо, което смятах, че никога няма да направя, заради страха ми от високо. Старецът до хижа Алеко, който продава карти. Скалите под нас. Ей на онази площадка се мяташ в [...]

Filed in живот като на кино | | Comments (4)

Zoo

Sunday, September 10, 2006

Всеки, който е ходил в Зоолгическата знае, че първи го посреща мечокът. Беше изключително игрив и с охота ядеше виолетки Тигърът подремва. Децата им хвърлят пуканки, но те не могат да ги достигнат. Мъка Захарният памук доставя огромно и лепкаво удовлствие на децата и.. мен Слонът! Моят любимец. На този симпатяга не му допаднахме. Трябва [...]

Filed in живот като на кино | | Comments (2)

Гара

Saturday, September 9, 2006

Снощи се разхождахме до гарата. Машинистът светна лампите, когато видя, че снимам, даже свирна веднъж . А в този момент и помощникът му ме щраква с телефона си. Ей такива неща те карат да се усмихваш. И правят деня хубав.

Filed in живот като на кино | | Comments (0)

Ах, морето

Wednesday, September 6, 2006

На отиване се чувствах все едно се връщам на любимо място. Няма нищо, което може да се сравни с това чувство. Посрещна ни слънце, въпреки лошите прогнози. Малко вятър, но и много очакване. И…вднага се озовах на плажа. Влизайки във вода, сякаш отмивах всичката забързаност на София, напрежението и умората. Само аз и морето, което [...]

Filed in живот като на кино | | Comments (1)