Преди всичко нарисувайте клетка
с вратичка открехната.
След това нарисувайте
нещо красиво,
нещо просто,
нещо хубаво,
нещо потребно
за птичето.

Поставете тогава картината срещу дърво
в градина,
гора или лес,
зад дървото се скрийте-
без да говорите,
без да мърдате.

Понякога птичето идва веднага,
а понякога дълги години му трябват,
за да дръзне да дойде.
Не е правилно да се отчайвате.

Чакайте,
чакайте даже с години.
Дали то ще дойде веднага или след време,
всъщност няма значение
за успеха на тази картина.

Щом като птичето дойде,
ако дойде…

изобщо,
запазете дълбоко мълчание.
Изчакайте то да се вмъкне в красивата клетка
и след като влезе,
затворете изкусно вратичката с четка.
А после изтрийте една подир друга и всяка решетка,
но внимателно, без да докосвате птиче перо.

Нарисувайте после дървото,
най-красивото клонче
изберете за птичето.
Нарисувайте също зелените листи, прохладния вятър,
слънчев прах,
шумолене на малки животни в тревата
сред летния зной.
И чакайте птичето в миг да запее.
Ако то не запее,
лош признак това е-
значи платното е лошо.
Ако запее-тогава добре.
Да се подпишете вече, ще има причина.

Изскубнете спокойно и нежно
едно от перцата на птичето
и името си изпишете на свойта картина.

p.s. Малко по-малко се съживявам за есента, подготвям се за жълти листа с тъмен скицник, нетърпение в пръстите и вдъхновено пътуване от лятото. Очаквайте ме скоро…

Харесвам блога си, когато е ммммълчалив. По-тих дори и от кънтенето в главата ми, което упорито отговаря на неизказаните мисли.

Сутрин, докато пътувам за работа, водя диалози. Вечер дърпам тапата да изтече в канала и после сядам на прага на терасата, за да гледам облаци, които пишат нищо.

Когато говоря го правя прекалено много. Обяснявам и обяснявам, докато не усетя по погледа на човека срещу мен, че съм го изгубила нейде в средата на връзката. Затова и предпочитам да мълча, защото това, което казвам, никога не звучи като написано.

Любовта е от онези крехки неща, които често се оказват на ръба на живота. За да бъде запазена, вдъхновена и уравновесена са нужни две открити сърца, две протегнати ръце и безрезервна вяра в баланса на другия.

Ние прибавихме и две халки, с които си казахме “завинаги”.

Помня го ясно, защото в този ден ми откраднаха портмонето, защото си купувах самолетен билет за Испания, печеше ярко слънце и бях с пола.

Помня, защото се прибрах по-рано от училище, влязох в IRC, а той ми предложи да се видим, все още ядосан след последната ни среща.

Помня, защото ме чакаше пред х-л “Плиска”, пихме кафе в “Лаваца”-та, дето вече я няма, и почти се скарахме.

Помня, защото вървяхме дълго по “Алабин” преди да разберем, че сме от страната с нечетните номера, а ни трябваха четните.

Помня, защото отидохме в Борисовата градина, имаше мач и седнахме в една беседка.

Помня, защото аз написах смс, за да отложа среща, а той получи съобщение на пейджъра си.

Помня, защото ме целуна докато минаваше тълпа от футболни фенове, а слънцето залязваше оранжево и вече не говорехме.

Не съм вярвала, че е възможно да го обичам повече, отколкото в онези първи, вълшебни дни, когато губех мислите си. Но ето, че днес, осем години по-късно, е точно така.

Хареса ми как покривите сякаш опират в облаците, Вълтава – станала перленосива минути преди да завали сняг на парцали и неочакваните малки детайли.

И разбира се пекарните рано сутрин, а малките кафенета в края на деня…

Днес започва сезонът на феите. Като “Сън в лятна нощ” ги усещам как се събуждат, пърхат, вършат поразии, оплитат съдби, правят малките си магии и ръсят със звезден прашец.

За някои това означава лилава рокля и бяла панделка, за други като мен – зеленият сукман и брошката сърце .

Вчера бях много уморена и изнервена, едва изчаках денят да свърши, но тази сутрин се ококорих още в 7 и повече не успях да заспя. Цял ден потропвах под бюрото с усещането, че вечерта трябва да правя нещо хубаво, от онези неща, които ти оставят сладък и упойващ послевкус…

И Веси ми се обади изненадващо, да се видим, на това му казвам аз синхроничност . Пихме капучино в Coffee house, а после отидохме до малкото златно магазинче, на което и двете сме били хвърлили око отдавна. Направо си беше славно, като едно време, когато работехме заедно и в края на деня се шляехме по улиците.

А магазинчето е наистина чудесно, има толкова много неща, които иначе трябва да се обикаля, за да се намерят. Взех хубаво пълнозърнесто брашно, сушени зеленчуци и звездовиден анасон, чиято миризма не харесам особено, ама пък е много фотогеничен.

И за следващия път набелязах толкова много вкуснотии, като зелената френска леща, истински кус-кус, кафяв ориз, карамелизиран кокос, хубаво маково семе, шушулки ванилия и о! откритието на годината – dulce de leche в бурканче, край на варенето на консерви с кондензирано мляко! Има и крем от кестени, и толкова много зехтин, сусамово олио, орехово, тиквено… И чай, добре че сега имам запаси, инак бих се затруднила да избера.

Помирисахме някакъв много хубав пипер, с толкова приказен аромат, но за съжаление лют. А вината? Изборът не е кой знае колко голям, но пък са отбрани и идеално биха паснали на една специална вечеря.

Момичето каза, че съвсем скоро ще заредят с шоколадов чипс и кувертюр, очаквам с нетърпение.

Най-много това харесвам на живота – след лошите усещания винаги идват като благодат хубавите мигове, милите думи, любовта, доброто настроение и радостта. Благодарна съм, че мога да ги оценя.

А неделята завършва с купичка корнфелйкс и студено мляко.

Между тях дълбоки глътки въздух и радостта, че перленосивите утрини се завърнаха. Не съм готова за пролет, благодаря.

Вчера отидох в малкото магазинче до Женския пазар, за да си купя формичка сърце, а покрай нея минах и за подправки. И сега имам сушен корен джинджифил, сушен лимон, черен сусам, нахут… които естествено ме очакват да ги сготвя. Как да им откажа?

А снощи до късна доба мазах с розова глазура и сега да си призная последиците са ужасяващи – нямам от нея само в ушите! Обещавам, обещавам, ей сега отивам да измия посудата…

Тази сутрин още спяща замесих и гевречетата, само дето забравих да им сложа от черния сусам, но и така станаха симпатични.

И специалната бисквитка за Димитър, опакована и очакваща го да се прибере у дома.

Обаче днес ей тези симпатяги от видеото ми оправиха деня. Много, много сняг в Русия, а те вместо да страдат и да се оплакват, че не е почистено се възползват напълно от преспите. Позитивно мислене, ха!

Все пак не опитвайте това вкъщи, освен ако не живеете в Магадан.

Смело препоръчвам много по-безопасен вариант за постигане на душевен мир – една ранна вечеря от зелена салата с маслинена паста, горещо ризото с манатарки и любовта на стол до вас .