Archive for the 'карамфил и канела' Category

Мъфини с малини и бял шоколад

Published on September 8, 2010 in карамфил и канела. 1 Comment

Обичам мъфини. И бисквитки. И кифлички с канела. И мъфини :) . Доставя ми огромно удоволствие да ги приготвям, най-вече защото няма какво толкова да им се стараеш, а винаги се получават. Има неща, които просто трябва да бъдат джаста-праста, не само сложни и завъртяни. За вторите определено си е нужно специално настроение, докато едни мъфини винаги може да бъдат забъркани за нула време, без опасност от провал… както се получава при при мен обикновено с кексовете.  Не можах да се стърпя преди време и им посветих цял трактат, макар за мъфините да не може да се каже кой знае колко. Не са като френските макарони например, за които си трябва цяла седмица подготовка. Кой има цяла седмица време за един сладкиш, изчезващ за половин час?

Сладкишите трябва да са бързи, прости и радостни.

2 ч.ч. брашно
1 ч.ч захар
1/4 ч.л. сол
2 с.л бакпулвер
1/2 ч.ч разтопено масло
2 яйца
1 ч.ч прясно мляко
100 гр. бял шоколад, начупен на парченца
1 ч.ч малини, оваляни в малко брашно (става и със замразени)

Яйцата, захарта, млякото и маслото се разбъркват добре. Брашното се смесва с бакпулвера и солта в отделна купа, след което постепенно се добавя към яйчената смес и се разбърква за кратко с вилица. Накрая внимателно се слагат малините и белия шоколад. В намаслени формички за мъфини или застлани с хартиени чашки се разсипва от сместта до 2/3 от височината им. Пекат се на 180 С. Вадят се още топли от формите и се оставят да изстинат на решетка или дъска.

Аз сърце бисквитки

Published on February 14, 2010 in карамфил и канела. 0 Comments

Нямам специално отношение към 14 февруари – нито ми пречи, нито припадам от вълнение. Обаче тази година му се зарадвах искрено – чудесен повод да изпека бисквити, а покрай тях и малко гевречета. Или иначе казано – привет любими въглехидрати!

Вчера отидох в малкото магазинче до Женския пазар, за да си купя формичка сърце, а покрай нея минах и за подправки. И сега имам сушен корен джинджифил, сушен лимон, черен сусам, нахут… които естествено ме очакват да ги сготвя. Как да им откажа? :lol:

А снощи до късна доба мазах с розова глазура и сега да си призная последиците са ужасяващи – нямам от нея само в ушите! Обещавам, обещавам, ей сега отивам да измия посудата…

Тази сутрин още спяща замесих и гевречетата, само дето забравих да им сложа от черния сусам, но и така станаха симпатични.

И специалната бисквитка за Димитър, опакована и очакваща го да се прибере у дома.

Закъсняла почерпка

Published on May 6, 2009 in живот като на кино and карамфил и канела. 0 Comments

Трябваше вчера да почерпя, но хич не ме свърташе вкъщи. Винаги е така, когато Димитър замине за дълго, не ми се стои у дома, сама, толкова е шумна самотата. Вкъщи е, когато и той е тук, през останалото време е просто празни стаи.

А вчера имах имен ден. По традиция всяка година правя някакъв сладкиш с ягоди, за да почерпя, но този път месих козунаци. На Великден нали се развали печката и не се получи работата, та нямах търпение да изпробвам новата – пече чудесно, пу-пу. Хванах се аз да меся козунаци, всичко върви по мед и масло, направих един обикновен и едно руло с мармалад и орехи. Вадя първия, разбира се ще го снимам и за късмет обърнах дъската точно след снимката. Така литна тоя козунак, трясна се в стената и се разхвърча по пода… и отиде в кофата. Е, поне имам снимкa :lol:

Рулото реших да не го снимам, че току виж излети през прозореца, докато не гледам. Но опиталите го одобриха подобаващо, та не ми е съвестно. Почерпвам и с обикновени бързи соленки, които спасиха количественото положение, при липсата на единия козунка.

Пожелавам ви много мир в душите, тематично по Ирина.

Великден 2009

Published on April 18, 2009 in живот като на кино and карамфил и канела. 6 Comments

Тези, които ме познават или четат отдавна, знаят, че подготовката за Великден е една от най-големите радости в живота ми. Е, тази година нямах никакво настроение. Реших все пак, че не може без нищо и ще боядисам малко яйца. Купих в последния момент някаква боя на “Пимента”, но добре че имах останала от миналата година. Боядисвам, боядисвам, бре нищо не хваща. Слагам още бои, оцет, топля – всички цветове бледи, само червеното се получи приемливо.

eggs

Нищо, казвам си, няма да се ядосвам, все ще се изядат. Почнах да се чудя козунак да правя ли. Всяка година си ползвам една изпитина моя рецепта, успокоявам се, че няма да се проваля. Хващам се, замесвам, Димитър го удари 200 пъти в масата, втасва – всичко чудесно. Разделям на две тестото за един традиционен със стафиди и за едно руло с мармалад и орехи. Сплитам първия, слагам да се пече – наду се прекрасно, цялата къща мирише на сладко, на лимон и захар. Ей, по-хубав козунак не съм правила – жълт, на конци, мек, сочен. Още топъл-топъл беше унищожен. Нищо, нали сложих втория да се пече, него ще го запазим за Великден.

Проверявам след 10 мин. – ми тя фурната почнала да изстива. Печката ми е много стара, ама винаги си е работела добре, но какво й стана точно сега – развали се. Мъчим се, въртим копчета, тестваме, а тестото вътре се надува, излиза от тавата, почна да превтасва. Гледам аз като натровена и мрънкам, а Димитър да ме успокои, възкликва: “Спокойно! Ще го изпечем в микровълновата!”. Слагаме, пече се, пускам и грила да хване малко коричка… абе получи се бледо подобие на козунак, но залят с мляко става за сладка попара :lol: .

И така сега имаме едно парченце, от първия, което скрих за снимка и спомена за най-хубавия козунак, който сме правили. И косата ми още ухае на сладко, на горена захар и лимони.

kozunak

Хубаво настроение пожелавам на всички!

Овес ще има за всички от сърце

Published on March 15, 2009 in живот като на кино and карамфил и канела. 11 Comments

Напоследък семейно сме пристрастени към овеса. Аз към триците,  шампоан с такъв екстракт и последната придобивка ми беше сапун, в който дори се виждат освесени ядки :lol: . Димитър пък налита на овесените миксове с плодове и гледа озадачено сапуна ми. Та, реших аз да му забъркам сладки за похапване в офиса. В момента ги опитва и доволно твърди, че са невероятни, а аз точа лиги и обикалям нервно около тавата. Е, ще си остана само с уханията, а те за импровизация на тема овес определно са прекрасни.

Овесени бисквити със сушени череши

2/3 ч.ч. разстопено масло

1 яйце

1/2 ч.ч. кафява захар (ако обичате по-сладко сложете 2/3 ч.ч.)

4 с.л. мед

60 мл. прясно мляко

150 гр. пълнозърнесто или грахам брашно

100 гр. фини овесени ядки

1 бакпулвер

5 с.л. кокосови стърготини

1 ванилия

1/2 ч.л. канела

100 гр. сушени череши (или червени боровинки)

Яйцето, маслото, прясното мляко, меда и захарта се разбиват с миксер. Добавят се овесените ядки и се обърква с дървена лъжица. Брашното се смесва с бакпулвера, кокоса, ванилията, канелата и с бъркане се добавя към първата смес. Накрая се слагат сушените плодове, нарязани на половинки. Обърквате хубаво всичко, с дървената лъжица, получава се лепкава смес. Застила се тава с хартия за печене. Гребвате от сместта с лъжица за сладолед или две малки лъжички и оформяте топчета, без да ги сплесквате. Редят се в тавата, на повечко разстояние. Печете на 160 градуса до зачервяване.

Идеални са за закуска по всяко време на деня, с чаша студено прясно мляко, на огряна от слънцето тераса :) .

И ще използвам да ви почерпя с тези сладки за новата работа, която започвам утре. Изпълнена съм с много радостно очакване :) .

Угат банана

Published on February 14, 2009 in карамфил и канела. 18 Comments

От известно време проявяам голям интерес към израелската кухня. Харесва ми това, че там се събират рецепти от цял свят и определено повечето отговарят на моя вкус. Още като видях рецептата за сладкиша “Угат банана” или бананов кекс, веднага си го представих като мъфини, с добавка от шоколадов чипс. Иии, понеже си търсех повод, днешния двоен празник беше идеален, за да ги спретна и занеса на нашите. Аз, за съжаление няма да ги опитам, но ми стига аромата, който се носеше из вкъщи.. Направо замайва главата :lol: . Ето и рецептата, с някои модификации от мен:

100 гр маргарин/масло
1+1/4 ч.ч. захар ( аз сложих 2/3 ч.ч. чаша)
2 яйца
1/2 лъжичка сол
1/4 ч.ч. прясно мляко
2 ч.ч.  брашно с набухвател ( използвах 1 1/2 ч.ч. обикновено брашно, с 1 бакпулвер )
4 банана, намачкани с вилица (сложих три, бяха доста големи, но определено с 4 ще е още по-добре)

Разтопяваме маслото и го изсипваме в по-голяма купа. Прибавяме с бъркане продуктите в следния ред: захар, яйца, мляко, брашно, сол и бананите. Затопляме фурната на 180о. Слагаме кекса във фурната за около 30 минути, като преди да го извадим, проверяваме дали се е изпекъл с клечка за зъби.

* Добавих в сместта накрая 100 гр. шоколадов чипс и разпределих в чашки за мъфини. Пекох според инструкциите.

източник: Mentha, Bg-Mamma

Получиха се 15 средно големи мъфина, ухаещи на банан и черен шоколад. Определено зимна рецепта, представям си ги с чаша горещо кафе, за закуска :) .