за моята тайна градина
Днес започва сезонът на феите. Като “Сън в лятна нощ” ги усещам как се събуждат, пърхат, вършат поразии, оплитат съдби, правят малките си магии и ръсят със звезден прашец.
За някои това означава лилава рокля и бяла панделка, за други като мен – зеленият сукман и брошката сърце 
.
Върнах се от Холандия изпълнена с идеи и вдъхновение . Само седмица с прекрасна светлина и в мен почнаха да избуяват букети от нови занимания, малки красиви неща. И понеже още не съм се преборила със снимките, реших да направя една малка градинка.
Наричат се градини терариум и се правят много лесно – подходящ съд (буркан, купа, чаша), пръст, камъчета и някое цвете, което не става голямо. Аз реших да пробвам с кактус, защото виреят лесно, за него пръстта трябва да се размеси с пясък. На дъното на съда се слага дренаж от камъни, после пръст, засажда се кактуса, хванат внимателно със слафетка (пак боде, но по-малко) и после се украсява по вкус. Моята е семпла, но за първи опит ме усмихва всяка сутрин, когато я гледам, докато пия кафе.
Ето тук има хубаво видео, което показва етапите. Сега дано и кактусът се хване лесно, че не съм особено веща с растенията 
.
Десет дни след засаждането на миниатюрните саксийки, само портокалът още не се е показал. Най-високото е слънчогледът, който имах чувството, че расте с минути и упорито се обръща към светлината . В червената саксийка са фъстъците и там едно мъничко нещо е започнало да излиза, а до него ягодите – виждат се едва няколко стръкчета, но вярвам, че скоро и те ще се покажат.
Поливам ги два пъти дневно, защото четох, че цветята е най-добре да им се дава вода, когато почвата е още леко влажна – сутрин или вечер. Ако е сух горния пласт, много бързо се абсорбира, изтича през дупчицата отдолу и няма ефект за растението.
А това е слънчогледът в цялата му прелест, скоро ще трябва да го пресадя в по-голяма саксия:
Оказа се, че имам събрани десетки рецепти на няколко компютъра – харесала съм нещо, запазила съм линк и после е изветряло. Все се каня да ги преведа и запиша в тефтера, но пък времето не стига. И, воала, вече си имам програма, в която много, много лесно се запазват рецепти, може да се прикачи снимка, има поле “източник” и мога да импортвам директно от няколко сайта. Изобщо това Gourmet е прекрасно . Много му се радвам и упорито го зареждам с рецепти. Димитър тества няколко програми и единодушно решихме, че тази е най-хубава:
А от последното си пътуване до Холандия милото ми момче донесе пракрасни малки саксийки със семенца. От снимката се вижда, че едните са съвсем дребнички, в сравнение с портокала, а по-голямата е именно за садене на портокал . Толкова са мили, пръстта е под формата на пресовано кръгче, което трябва да се напръска с малко вода и за секунди се превръща в рохка пръст.
Имам си ягоди, слънчоглед, два вида цветенца, портокал и фъстъци.
На етикетчетата пише, че от 2 до 4 седмици трябва да поникнат и аз вече нямам търпение. Ето ги посадени и наредени на перваза, в очакване на утрешното слънце. Дано оцелеят 
.
От външната страна на перваза е ментата, която отдавна порасна, веднъж жегата почти я умори, но се съвзе. Бях я планирала за мохито, обаче май не го харесвам това питие, та ще се ориентирам към пиле с мента или курабийки с мента, хм…
Не, няма страшно, няма аз да плета . Не е нужно никой да се страхува за живота си, кука няма да пипна!
Обаче Веси организира всенародно плетене в парка. Тази събота, от 10:00 до 12:00 часа, на чешмичката до езерото с лилиите в Борисовата градина.
Сладураната тренира цяла седмица и се готви усърдно, чак й плющят ушите, така че не пропускайте – със сигурност ще покаже много интересни неща.
Можете просто да позяпате, да поплетете, да научите нещо или да покажете какво умеете самите вие.
Няма никакви ограничения за пол, възраст, цвят и биологичен вид на ентусиастите!
Понеже съм пристрастена към книгоразделителите във всякаква форма, изръкоплясках бурно, като разбрах, че ще има изложба на авторски такива . Не успях да отида на откриването тази вечер, но много ми се иска в близките дни да стигна и до там.
Хубаво е, че започват и у нас да се създават красиви разделители. Те са неизменна част от книгата, поне за мен, но за съжаление в колекцията ми има много малко купени от тук…
Снимка: http://www.flickr.com/photos/nevabalnikova/ – една от авторките, която участва със свои произведения