Януари

Януари ми е толкова мълчалив, че чак става досаден. Нищо не събужда в мен, освен желанието да се крия цял ден в леглото с книга. Не ми се готви, не ми се пише, не ми се говори дори. Може би е месец, уморен от декември и всички вълнения, които обичайно ме изпълват преди Коледа. Тази година обаче реших да го случа по различен начин. Нямам достатъчно силна мотивация да снимам по нещо всеки ден, а и не смятам, че всички моменти са все са интересни. Каквото и да си говорим, дори и на най-големите оптимисти им омръзва в даден момент да търсят постоянно малките неща, които носят радост. Но нещичко все успях да събера, малки парченца различност в този така или иначе безличен месец.

От години имам упорито желание да рисувам. Не ми се получава кой знае колко добре и може би затова не се притеснявам да го правя. Обичам драскулките, дребни и на пръв поглед незначителни послания. В началото на януари си купих акварелни моливи (о, и вече ги обожавам!), които превърнаха рисуването в още по-голямо удоволствие. Събирам опитите в специална тетрадка с плътни листове и им се радвам, тихомълком.

Ровенето из потъналите в прах лавици на някой антиквариат, почти винаги завършва с открито съкровище. Като тази миниатюрна мексиканска вазичка с птица. Напоследък съм особено заинтригувана от формите и цветовете на птиците.

Получавам изненадващ, хубав и вълшебен подарък за Коледа. Закъснелите подаръци са като какао в огромна чаша – последните глътки са винаги най-вкусни. Анна Гавалда стопли няколко безпаметни януарски дни.

Живеем в доста уединен квартал, където колелото е истинско спасение за мързеливци като мен, които не обичат да вървят пеша, а автобусите не са често срещано явление 🙂 . Последните три седмици бяха под надслова на снега обаче, който до един момент не пречеше на колоезденето, докато не се превърна в преспи и лед.

Мечтая си някой ден през януари да посрещам много, много гости, да им сервирам домашни кейкове върху огромна дървена маса, да пием вино и да хрупаме пикантни ядки, докато навън вие снежна буря. Но и един само гост е безценен, когато компанията е добра. Масата е малка, но кейкът с моркови – голям 🙂 .

Ранна утрин, надничам босо, терасата и дворът са затрупани от сняг. Радвам се като дете на гладката белота, истинска morning glory.

Първи холандски лалета за сезона, искрят топло.

Съботен следобед. Преоткривам черния чай в една чудесна чайна – въпреки чакането да се освободи маса, атмосферата е завладяваща. Хапваме прясно изпечени бисквити и английски скоунс с ягодов мармалад. И малки сандвичи с краставичка 🙂 .

Опитвам се да рисувам птица в полет, вдъхновена от снимка. Резултатът е доста далеч от красотата на оригинала, но мисля че успях да уловя настроението, което ме кара да се усмихвам. 

Спасявам няколко окаяни портокала, забравени на дъното на кошницата, превръщам ги в мармалад. Спасявам и стара бутилка, обличам я в дантела, за да заживее като ваза. За пролетни нарциси?

Януари свърши, фюю, да идва февруари.