Тиквен крем с маскарпоне и пияни плодове
Много, много дълги години не обичах тиква. Освен, ако не беше поръсена с огромни количества захар при печенето, но дори и тогава, след като изяждах карамелизираната коричка, се чувствах така, сякаш дъвча стар пантоф. И днес не бих се захванала да си пека тиква по този начин, но открих други нейни приложения, които ми разкриват нежността на аромата й, плътността на “месото” й, което е сочно-ронливо, прекрасния й цвят, който бих добавяла на всичко, всичко!
В този ред на мисли, не съм забравила за обещанието са да приготвя вегетарианско къббе и то ще бъде именно с тиква – изглежда прекрасно, а вкусът му се отпечатва за дълго време по небцето. Рецептата – съвсем скоро 😉 . Но да се върнем на крема.
Обичайно използвам тикви от сорта “Хокайдо”, защото не са много сладки и са идеални за супа (със сметана, ммм), за салата с прошуто и пармезан (и балсамов оцет, мъничко) и за ароматен крем с маскарпоне.
Специалното в този десерт са сушените плодове – стафиди и червени боровичнки, които се накисват предварително в алкохол (ако няма да се хапва от деца). Вкъщи се придържаме към варианта с алкохола, а през зимните месеци имам такива плодове, които се опияняват почти непрестанно в бурканче в хладилника – използвам ги за щолен, коледен кейк или сладки. Добавям и захаросани портокалови корички, нарязани сушени кайсии, както и натрошени ядки. Тиквата се превръща в ефирен фон на тяхната плътност, а маскарпонето някак ги свързва още по плътно.
Тиквен крем с маскарпоне
- 500 г тиква
- 5 с.л. маскарпоне
- 2 с.л. заквасена сметана
- 1 ч.л. канела
- 1 с.л. мед – или повече, ако обичате по-сладко
- 4 с.л. стафиди
- 4 с.л. сушени червени боровинки
- 1 с.л. захаросани портокалови корички, нарязани на малки парченца
- 2 с.л. натрошени на парченца белени бадеми или орехи
- ром, коняк, порто или мадейра (обичайно използвам мадейра)
Плодовете и ядките се накисват в алкохола за поне няколко часа, най-добре цяла нощ.
Тиквата се сварява на кубчета (или се изпича на големи парчета, след което “месото” й се изгребва с лъжица – този вариант е малко по-лесен). След като е готова и се е охладила се пасира на гладък крем заедно с меда, маскарпонето, квасената сметана и канелата. Накрая се добавят пияните плодове, разбърква се с лъжици и кремът се сервира в купички.
Снимка: Димитър Катерински
О, Алиа, откога чакам вегетарианското къббе! 🙂 А тиквата е чудесен продукт и горното предложение е много примамливо. За съжаление, доста хора подценяват и пренебрегват тиквата, та се налага да правя каквото мога сред познатите ми, за да я защитя. Сега ще използвам и тази рецепта за каузата. 🙂 😉 Благодаря и поздрави!
Лара, съжалявам, че отне толкова време, но пък тъкмо сме в сезона на тиквите 🙂 Занимавам се с разни други рецепти и трудно се дореждам до къббе-то, но не съм забравила! Надявам се успешно да защитиш тиквата с този крем 🙂 🙂 . Поздрави!
ммм прекрасен крем 🙂 в къщи е седмица на тиквата и този крем е едно от първите неща, които пробвах. 🙂 благодаря!
Прекрасна рецепта, аз лично обожавам тиква, но наистина сте прави, че повечето хора не споделят моя вкус. Намирам обаче, че в Северна Америка почти никой не може да устои на Pumpkin Spice Latte 🙂