Есенни бисквити

Есента днес е прекрасна. В двора ни расте най-красивото дърво на цялата улица. Сутрин ме събужда с червено-жълтите си листа, които отразяват слънчеви намигания върху лицето ми. Въздухът не ухае на печени чушки, но мирише на дърва и огън, на ястия, които са ми непознати, а обонянието ми смята, че звучат вкусно.

Сутрин понякога се налага да си слагам ръкавици, докато карам колело. Въздухът е вълшебно упойваща комбинация между мекота и хлад, кара ме да настръхвам и да се отпускам едновременно. Кецовете ми се скриха в шкафа, а на тяхно място се наместиха по-топлите обувки.

В събота, докато пия кафе в парка, единственото, което се чува е шумът от стотици танцуващи листа. Жълти. И липови. Звучи като буря, като подивяла река, като одеяло, което скрива ято пърхащи пеперуди. Звучи като време, което няма значение.

Има дъжд и има зелено. Има облаци, които сякаш някой сресва с рядък гребен. Надолу по улицата има огромна овощна градина, където явбълките се кипрят готови за прибиране, търкулват се през оградата, излизат на пътя и тръгват по свои си вкусни пътища.

Моята есен има вкус на кленов сироп и канела. Хрупкава е. И с формата на листата от дървото в градината. Истинска есен.

Бисквити в кленов сироп

•  2 ½ ч.ч. пълнозърнесто брашно
• 1 ч.ч. кафява захар
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол
• 110 г меко масло
• 1/3 ч.ч. кленов сироп
• 5 с.л. прясно мляко
• 1 ч.л. канела
• ½ ч.л. смлян карамфил

Мекото масло се нарязва на парченца, слага се в купа заедно със захарта, млякото и кленовия сироп, след което се разбива с миксер, докато се получи гъста смес. Отделно се разбъркват брашното, солта, содата, канелата и карамфилът.

Течните съставки се прибавят към брашното и се омесва меко, хомогенно тесто, което се оставя да отдъхне за около 1 час в хладилника.

Готовото тесто се разделя на няколко части, всяка се разточва на правоъгълник с дебелина 3 мм и с формичка се изрязват бисквити. Нареждат се в застлани с хартия за печене тави и се пекат на 180 градуса, докато крайчетата им потъмнеят леко.

Бисквитите не трябва да се препичат, защото ще станат много твърди, след като се охладят. Ако това се получи – затворете ги в кутия с няколко парченца ябълка и за една нощ би трябвало да омекнат.

Снимки: Димитър Катерински