
От толкова много печене на сладкиши, вкусът ми се е уморил. Не усеща ванилията, нито джинджифила, а канелата почти му причинява желание да се скрие под леглото. Всъщност това се случва всяка година, традиционно през януари, и продължава няколко седмици. Тогава фурната се наслаждава на студа и си почива от нахалните, препълнени тави, а аз отварям широко прозорците, за да можеш леденият вятър да прогони дъха на мед и карамфил, които се спотайват по ъглите.
Но понеже много сладкиши ме очакват да бъдат опитани, реших този път да реша проблема кардинално. Трябваше ми вкус, който да изчисти небцето, както прави маринованият джинджифил между всяка различна хапка суши. Исках нещо пухкаво, като прясно навалял сняг, нежно в основата си и с някакъв силно доминиращ акцент.
И така се случи това ризото. Д. обожава кестени, аз обожавам ризото.”Рокфор”-ът е ароматът, който обединява двете съставки, превръщайки ги в плътна коприна. Няколкото стърготини портокалова кора са онези, които се усещат в края на хапката, като дъхав спомен за лято, балансиращ силата на сиреното и пръхкавостта на кестените. Оризът е идеалният им кадифен декор, а резултатът е сякаш наблюдаваш съвършен танц на танго с езика си.
Сервира се с хладно, като външната страна на прозорец, бяло вино и замайва сетивата до неузнаваемост.
Ризото с кестени, сирене “Рокфор” и портокал
- 200 г сварени, обелени и нарязани на парченца кестени
- 300 г ориз “Арборио” (за ризото)
- 1 малка глава лук
- 1 литър горещ зеленчуков бульон
- 100 мл бяло вино
- 50 мл течна готварска сметана
- 60 г сирене “Рокфор”
- 30 г масло + 1 с.л. зехтин
- сол и черен пипер на вкус
- настъргана портокалова кора
Нарязаният лук се задушава с маслото и зехтина на бавен огън. Добавят се оризът, горещият бульон и бялото вино и се вари около 10 мин., като от време на време се разбърква. След това се добавят сиренето и сметаната и се оставя да къкри, докато оризът се свари напълно (аз проверявам като стрия едно зрънце между пръстите си и ако се разпада – значи е готов).
Готовото ризото се сваля от котлона и към него се добавят кестените, овкусява се съсл сол и черен пипер и се разбърква добре. При сервиране се поръсва с настърганата портокалова кора – не я пропускайте, придава невероятна завършеност на цялата композиция!
След това прекрасно ястие вкусът ми е готов за нови експерименти със сладкиши. А понеже неочаквано и зашеметяващо се влюбих в ливанската кухня, очаквайте съвсем скоро не само сладки, но и солени ястия от този невероятен свят на аромати, които напоследък посещават дори и сънищата ми
.
Снимки: Димитър Катерински

Comments:17
Leave a Reply