Коледен кейк

Сега, не ме разбирайте погрешно, но просто не харесвам сладкиши с много сушени плодове и алкохол. Предполагам вкусът им ми идва прекалено силен, ароматите ужасно интензивни, а остатъчната сила на алкохола ми замайва езика, който се обърква какво точно яде.

Обаче! Този кейк! Е невероятен!

 Бях решила, че ми се прави някаква вариация на прочутия английски коледен кейк, но не исках да е нещо, което ще трябва да поя с ром в продължение на седмици и да се притеснявам дали ще се получи. Потърсих по-проста рецепта и попаднах на тази. Единственото, което ме изнерви в нея беше чакането по печенето, защото фурната ми беше заета над два часа, а аз все пак имах и бисквити да приготвям, и вечеря…

След толкова време прекарано на топло в печката, разбрах защо се твърди, че сладкишът издържа с месеци. Не, че би имало кой да го опази, повярвайте ми, по-ароматно, сочно и вълнуващо сладко нещо не бях опитвала отдавна.

Когато се разрязва, сърцевината му се рони и ти иде да събираш с пръсти падналите малки парченца, за да не се изгубят. Всяка хапка се спуска топло по небцето с нежността на шерито, сочността на бухналите сушени плодове и горчивината на портокаловите корички. Успокоява тревожността на душата, забравила за миг да се лута неспокойно.

Влажен е и същевременно плътен като стегната кадифена прегръдка. Коледните подправки го правят да звучи вълшебно, сякаш ей сега е завалял сняг, а аз съм на отдавна мечтано място, времето е спряло и снежинките се въртят в оглушителна тишина само за мен.

Този кейк има вкус на дом. И на празник. На топли ръце и на случайно докоснати длани.

Коледен кейк                                                                                                          

• 200 г меко масло
• 200 г тъмна кафява захар
• 4 яйца
• 200 г брашно
• 50 г ситно смлени бадеми
• 100 мл. шери (може да се замени с ром или коняк)
• 85 г захаросани портокалови корички
• 85 г захаросани череши
• 200 г  стафиди
• 200 г сушени червени боровинки
• 100 г орехи, начупени на едро
• 1 1/2 ч.л. микс коледни подправки (канела, джинджифил, кардамон, индийско орехче, анасон – всичко на прах)
• 1/2 ч.л. ванилов екстракт (или няколко капки есенция)
• 1/2 ч.л. бакпулвер
• белени бадеми за украса

Захаросаните корички, черешите, стафидите и боровинките се накисват в шерито за половин час.

Фурната се включва да загрява на 170 градуса. Форма с откопчаващи се стени и диматър 22 см. (ако е по-голяма ще стане по-нисък кейк, не че ще му навреди на вкуса 🙂 ) се намазнява с масло и набрашнява.

Захарта, яйцата и маслото се разбиват с миксер за 1-2 мин., докато се получи пухкава хомогенна смес. Брашното с бакпулвера се добавя на четири пъти, като след всеки отново се разбива с миксер. Изсипват се бадемите, подправките и ванилията и се рабзърква отново.

Добавят се напоените сушени плодове и натрошените орехи и сместта се обърква с лъжица.

Готовото кексово тесто се изсипва във формата, заглажда се, украсява се с белените бадеми и се слага във фурната. След като се пече половин час, температурата се намаля на 150 градуса и се пече още 2 – 2 1/2 часа или докато при проверка с дървено шишче, то излезе сухо от сместта. На мен към края нервите ми не издържаха и увеличих температурата на 180 градуса, та ускорих процеса 🙂 . Ако отгоре покафенее, а отвътре е все още суров, се покрива с алуминиево фолио, докато се изпече.

След като е готов кейкът се оставя да изстине във формата и ева тогава се вади. Според рецептата може да издържи няколко месеца, но едва ли някой би разбрал дали този факт е истина.

Снимки: Димитър Катерински