Шоколадова торта
Един от основните недостатъци на порастването са, че с времето става все по-трудно да отваряме сърцето си напълно за нови приятели. Колкото повече годините се търкулват, толкова повече душата ми става подозрителен скъперник, който си мери думите и рядко успява да се разкрие напълно, да бъде истински непринудена и спонтанна в обичта си. Нося в себе си хора, които са станали неизменна част от мене и имам само два избора – или напълно да ги приема, като крила на пеперуда върху раменете си, или да се отрека изцяло от тях.
Понякога и двата варианта болят неимоверно много, но приятелството е любов, по-сложна от обичайната. Там няма място за половинчати отношения или за средни варианти на познанство, особено когато с години си разказвал себе си, а характерът ти се е оголвал в моменти на слабост и търсене на утеха. Може би точно доверието, изградено върху непринудеността на младата душа, е основата на всяко пълнокръвно приятелство, трупало през времето своите възходи и падения. Не знам кое е, но знам, че малкото хора, които обичам, са толкова големи за мене, че са запълнили почти всички пролуки.
И така, непринудеността ми до голяма степен е изтъркала токчетата на балните си обувки и е приключила за този живот със светските изяви, освен в редки случаи, когато я обхваща носталгия, а след това понякога съжалява, но понякога не. Все още срещам хора, които запалват сърцето ми, само дето пламъкът му е слаб и неустойчив, трябва му време да укрепне и трудно си намира стабилна позиция. Но им се радвам, защото противоречат на увереността ми, че едва ли някога отново ще бъда наивна до глупост, за да поверя копнежите си на някого или да приема товара на неговите.
А когато един такъв нов и крехък приятел ме помоли да направя шоколадова торта за хубав повод в семейството му, няма как да откажа. Не само защото обичам да пека сладкиши, но и защото има някакво очарование в лекотата на общуване, което не е натоварено с години и километри обич. Или?
Шоколадова торта
за блатовете:
- 200 г меко масло
- 420 г бяло брашно
- 4 ч.л. бакпулвер
- 5 с.л. какао
- щипка сол
- 300 г захар
- 4 яйца размер L
- 225 мл. прясно мляко
- ванилия
- 1 с.л. какао
- 1 с.л. ром или ликьор
- 1 с.л. захар
- 150 мл. вода
- 250 г маскарпоне
- 100 г натурален шоколад
- 300 г неподсладена сметана за разбиване (минимум 30% масленост)
Фурната се загрява на 180 градуса. Две форми с падащи стени и диаметър 26 см. се намазняват и набрашняват (аз имам само една и затова пекох блатовете на два пъти). В този случай разделих сместта на три части и изпекох три блата, но по принцип я правя с два, затова и така ще я описвам в рецептата.
Брашното, бакпулвера, какаото и солта се смесват и объркват в купа. В друг голям съд се разбиват с миксер маслото и захарта на гладък крем. Добавят се ванилията и яйцата едно по едно, като продължава да се бърка с миксера. Добавят се брашнената смес и прясното мляко и се разбива с миксер, докато се получи гъсто и гладко кексово тесто

Тортата ми хареса и ще я пробвам ,благодаря.
Налълно споделям написаното за приятелството 🙂
И чудесен избор за торта -изглежда много ефирна и на вид, и на вкус!
Поздрави и хубав уикенд!
Благодаря, Дани, хубав есенен уикенд и на теб!
Малко тъжно, но е вярно.. тортата – прекрасна 🙂
Тортата ме привлече, но съм очарована от светоусещането ти и проникновените думи за приятелстово, годините, изразните средства, които си използвала….и въпреки че ме натъжи,ми харесва.
Бети, понякога най-хубавите неща в живота са преплетени и с тъга, рядко има безметежно щастливи мигове и те обикновено са дребнички, но много ценни 🙂
Относно приятелството, мислите и чувствата ми са много сходни.
А тортата изглежда, като това, което е – едно шоколадово изкушение. Много ми хареса оформлението – семпла и елегантна.
Сърдечен поздрав!
Съжалявам, че съм ви натъжила, но да си призная и аз изпадам в минорно настроение на тази тема, най-вече защото усещам, че не мога да направя нещо кой знае какво… е, освен да си забъркаме по една шоколадова торта 🙂 . Поздрави и хубав уикенд, момичета!
Споделям донякъде мислите за приятелството, защото пък на мен ми става изключително болно, когато хора, които си считал за свои добри приятели, изведнъж заради свои егоистични или съвсем не обективни извинения, ти обърнат гръб. Тогава, колкото и да е трудно, отваряш сърцето си за нови, защото без приятели не може.
Но тортата е изключителна, а щом и шоколадова, т.е. криеща тайната на щастието, е най-доброто средство в такива случаи.:-))
Невероятна на вид, майсторски направена и както виждам, мноооого шоколадова, нещо, което заклет шокохолик като мен не може да не отбележи.:-))
Най-сърдечни поздрави!
Мони, понеже от мен са си тръгвали, а и аз съм си тръгвала все порадни егоистични причини, някак мога да разбера това. Понякога се налага да “изрежеш” някое приятелство изцяло от себе си, но не винаги това означава по-малко любов… Нищо, че е тъжно.
…и в реда на тези тъжни мисли се сетих, че през пролетта изчезна една нова наша приятелка. Какво се случва с Дара?!
Даниела, днес тъкмо Дара пристигна в Сребролистово. Много трудно се завръща при мен, а и там, търся си място, където да се срещаме и думите да идват по-лесно… Скоро ще се появи отново и тук 🙂
Тортата ти е чудесна!!!Има ли шоколад – вече съм се размечтала!!!
Има няколко награди в моя блог, които искам да споделя с теб – заповядай ми на гости:).
Поздрави и прекрасна неделна вечер!
Аелис, “притичах” веднага 🙂 . Благодаря и тук и хубава неделна вечер!
Alia,
НЕ е проблем,че думите ти ме натъжиха, а че са истина.
Много са истински!..И че все по-трудно човек отваря сърцето си.
Благодаря ти!
Може наистина да звучи тъжно, но разсъжденията за приятелството са много, много верни. Малко са истинските приятелства, които оцеляват в перспективата на времето. Те затова са и истински 🙂 Трябва да ги приемем такива, каквито са с всичките им положителни и отрицателни страни. Благодарение на резервираността и преценката, породени от опита и годините, все пак човек може да създава и нови трайни приятелства, които устояват на изпитанията на времето.
А тортата сигурно е много вкусна, но е и оформена с много опит и финес – съвсем професионално. Ще споделя, когато я направя 🙂
Надявам се да си права, Лазарина, аз все още продължавам да се натъжавам периодично, но това е защото имам много свободно време за мислене :)) Надявам се тортата да ти хареса!
Здравей, Алиа! Току що приключих с правенето на тортата 🙂 Благодаря за чудесната рецепта! Утре заедно с хората, за които съм я приготвила, ще я опитаме и на вкус. Е, аз докато я правих, пробвах от тук – от там ;), но представям си комбинацията.. Идеята за шоколадовия чипс ми хареса много! Моята торта стана малко по-височка (заради по-малката форма:), но пак се получи добре.
За приятелството – толкова си права, че с натрупването на годините все по-трудно създаваме истински приятели. Харесва ми как пишеш!