Шоколадова торта

Един от основните недостатъци на порастването са, че с времето става все по-трудно да отваряме сърцето си напълно за нови приятели. Колкото повече годините се търкулват, толкова повече душата ми става подозрителен скъперник, който си мери думите и рядко успява да се разкрие напълно, да бъде истински непринудена и спонтанна в обичта си. Нося в себе си хора, които са станали неизменна част от мене и имам само два избора – или напълно да ги приема, като крила на пеперуда върху раменете си, или да се отрека изцяло от тях.

Понякога и двата варианта болят неимоверно много, но приятелството е любов, по-сложна от обичайната. Там няма място за половинчати отношения или за средни варианти на познанство, особено когато с години си разказвал себе си, а характерът ти се е оголвал в моменти на слабост и търсене на утеха. Може би точно доверието, изградено върху непринудеността на младата душа, е основата на всяко пълнокръвно приятелство, трупало през времето своите възходи и падения. Не знам кое е, но знам, че малкото хора, които обичам, са толкова големи за мене, че са запълнили почти всички пролуки.

И така, непринудеността ми до голяма степен е изтъркала токчетата на балните си обувки и е приключила за този живот със светските изяви, освен в редки случаи, когато я обхваща носталгия, а след това понякога съжалява, но понякога не. Все още срещам хора, които запалват сърцето ми, само дето пламъкът му е слаб и неустойчив, трябва му време да укрепне и трудно си намира стабилна позиция. Но им се радвам, защото противоречат на увереността ми, че едва ли някога отново ще бъда наивна до глупост, за да поверя копнежите си на някого или да приема товара на неговите.

А когато един такъв нов и крехък приятел ме помоли да направя шоколадова торта за хубав повод в семейството му, няма как да откажа. Не само защото обичам да пека сладкиши, но и защото има някакво очарование в лекотата на общуване, което не е натоварено с години и километри обич. Или?

Шоколадова торта

за блатовете:

• 200 г меко масло
• 420 г бяло брашно
• 4 ч.л. бакпулвер
• 5 с.л. какао
• щипка сол
• 300 г захар
• 4 яйца размер L
• 225 мл. прясно мляко
• ванилия

• 250 г маскарпоне
• 100 г натурален шоколад
• 300 г неподсладена сметана за разбиване (минимум 30% масленост)

Фурната се загрява на 180 градуса. Две форми с падащи стени и диаметър 26 см. се намазняват и набрашняват (аз имам само една и затова пекох блатовете на два пъти). В този случай разделих сместта на три части и изпекох три блата, но по принцип я правя с два, затова и така ще я описвам в рецептата.

Брашното, бакпулвера, какаото и солта се смесват и объркват в купа. В друг голям съд се разбиват с миксер маслото и захарта на гладък крем. Добавят се ванилията и яйцата едно по едно, като продължава да се бърка с миксера. Добавят се брашнената смес и прясното мляко и се разбива с миксер, докато се получи гъсто и гладко кексово тесто

Сместта се разпределя по равно в двете форми и се заглажда отгоре. Блатовете се пекат 20-30 мин. или докато при проверка с клечка в средата им тя излиза суха. При мен отне малко повече време, така че проверявайте. Изваждат се от фурната, оставят се за 5 мин. да се охладят и след това се вадят от формите и се оставят да изстинат напълно върху решетка.

За крема шоколадът се разтапя на водна баня и след като се охлади леко се обърква с маскарпонето. Сметаната се разбива с 2-3 с.л. захар на пухкав крем (опитвайте за сладост, по желание може да се добави още захар) и към нея се добавя сместта с маскарпонето, доразбърква се с миксер.