Есента си разхожда полите
Есента е много повече поезия, отколкото пролетта. Тя няма нужда от разтопени води, за да ражда плахи стебла и тънки филизи. Есента прелива в сочни дъждове, в зрели жита и в прежадняла пръст. С нея гроздовете се разпукват, превръщайки соковете си във вино. Тя идва винаги в компанията на случаен хладен полъх, отмива пищните вкусове на лятото и на тяхно място нарежда: мекият залез на тиквата, червената перелина на ябълките, плахото жълто на дюлите, по-тъмният край на деня.
Есента е виртуозен художник, който в края на всеки септември създава безброй маслени портрети на живота. Незабравими, във всяко кътче на земята.
Всички снимки можете да разгледате в 900 пиксела. Приятно случване!
Невероятна снимка! Сякаш се пренесох там. Харесвам точно тази есен.
Влюбих се есента такава каквато я показваш и разказваш … Приказни са малките късчета спомени запечатани на снимките – за миг се пренесох в друг свят. Благодаря, че ги сподели с нас!
Хубав ден!
Благодаря ви! Есента е винаги прекрасна и различна, независимо в кой край на света 🙂 .
Есента по принцип малко ме натъжава, но ти я описваш толкова нежно и красиво! Прекрасни снимки!
Хубав край на седмицата и слънчеви есенни дни!
Благодаря, Мира, аз най-безсрамно се възползвах от стиховете на Йейтс, но те някак напълно паснаха на снимките и настроението 🙂 Поздрави и хубави почивни дни!