Сладки с авокадо и мак
Може ли с нещо да се сравни с мекотата в сърцевината на добре узряло авокадо? Обвивката му е набръчкана и грозновата, сякаш ей сега преминала от зеленото към кафявото, на пипане е груба, а през нея като топка кадифе прозира нежността му. Добре узрялото авокадо има нужда от съвсем лек допир с ножа, за да се разтвори, а месото му се изгребва само с пръсти – сякаш достигнало възхода си се превръща в крем от меки вкусове.
Плодовете родени в Централна и Южна Америка винаги са събуждали интереса ми. Ако са откъснати в подходящия момент и са пътували при добри условия, до нас в Европа достигат почти като току-що набрани от дървото, идеални за приготвянето на екзотични сладкиши, гуакамолета, въздушни мусове и сосове. Авокадото, познато още от преди 8000 години сред маите и ацтеките, узрява едва след като бъде откъснато, сякаш му е нужен край, за да започне живота си.
Попаднало в ръцете ми започвам да се чудя – в какво да го превърна? Ясно е, че е съвършено в комбинацията с домат, червен лук, лайм и люта чушка, въху препечен царевиен чипс. Но пък какво му пречи да развихри мекотата си и сред ваниления аромат на някой десерт?
В тези сладки с крема сирене авокадото придава аристократична изтънченост на вкуса – само по себе си то не се усещя, но всяка хапка се разтапя – в началото плавно и почти недуловимо, след миг идва хрупкавостта на маковото семе и накрая вкусът затвърждава позициите си по езика, настоявайки за още и още, и още…
Сладки с крема сирене, авокадо и мак
- 200 г меко масло
- 1 авокадо
- 250 г крема сирене (използвах “Филаделфия”)
- 280 г пудра захар (ако обичате по-сладко увеличете количеството на 320 г)
- 1 ч.л. ванилов екстракт
- 460 г бяло брашно
- 1 ч.л. бакпулвер
- 3 с.л. мак
Авокадото се срязва на две, маха се костилката и вътрешността му се изгребва, слага се в голяма купа и се разбива с миксер заедно с маслото, крема сиренето и пудрата захар. Добавят се ванилият и маковото семе, разбърква се с лъжица. Изсипва се брашното, предварително смесено с бакпулвера и се обърква хубаво – получава се гъсто, лепкаво и меко тесто – ако лъжицата не се справя, доомесете с ръце.
Взема се шприц или пош и се избира накрайник с широк, назъбен отвор. Пълни се от сместта и в тава, застлана с хартия за печене, се шприцоват малки сладки. Пекат се в предварително загрята на 180 г. фурна, докато ръбчетата им покафенеят леко – не ги препичайте, за да останат меки.
Съхраняват се в затворен съд, най-добре в особено фотогенични буркани и се излапват тайно през нощта, докато останалите лакомници спят 🙂 .
Снимки: Димитър Катерински
Ирина,
Невероятен синхрон има в твоята публикация-думи и снимки! Умееш да внушиш идеята си с точните думи! За мен беше голямо удоволствие, направо гурманско преживяване да прочета поста ти.Имаш още един фен в мое лице! Благодаря, че си споделила това с нас!
Страхотни са! Много хрупкави са станали и навярно се топят в устата!
Поздрави от мен!
Е, чак се разтопи в устата му и усетих ароматната, кремообразна текстура!
Благодаря ти много за красивия разказ и рецептата!
Поздрави,
Дани
Wow, very interesting! This is the first time I knew about avocado cookies and I can`t wait to try this out. Thanks for sharing!
Благодаря ви, мили дами, сладките наистина се оказаха превъзходни и топящи се в устата – меки и ароматни 🙂 .
@Arudhi, thank you very much 🙂 you must try them!
След това описание просто се предадох, затворих очи и се отдадох на невероятния вкус на тези сладки 🙂 Невероятен талант за пресъздаване само чрез думи на цяла палитра от вкусове, аромати и емоции! Поздравления и хубава вечер!
Габи, благодаря!
Невероятна комбинация! Тази рецепта определено ме впечатли (а може би и описанието покрай нея) и със сигурност ще я пробвам още утре!
Лулу, надявам се да ти хареса, една от любимите ми е 🙂
Thank you for the recipe.
It was simple to make. I liked the tint of green from the avocado and the avocado made the cookie soft.
I liked the texture of the poppy seeds.
🙂
Hi, Sandra! I’m really happy that you like it 🙂 .
Страхотна рецепта!!! Правила съм всички бисквитки, които присъстват в блога и съм абсолютно възхитена от начина, по който описваш последователността на нещата. С твоите рецепти всичко ми се получава:) Поздравления и чакам още бисквитени чудеса:)))
Благодаря за милите думи, Емилия, радвам се много, че рецептите ми ти харесват 🙂 Поздрави!