Сладки с авокадо и мак

Може ли с нещо да се сравни с мекотата в сърцевината на добре узряло авокадо? Обвивката му е набръчкана и грозновата, сякаш ей сега преминала от зеленото към кафявото, на пипане е груба, а през нея като топка кадифе прозира нежността му. Добре узрялото авокадо има нужда от съвсем лек допир с ножа, за да се разтвори, а месото му се изгребва само с пръсти – сякаш достигнало възхода си се превръща в крем от меки вкусове.

Плодовете родени в Централна и Южна Америка винаги са събуждали интереса ми. Ако са откъснати в подходящия момент и са пътували при добри условия, до нас в Европа достигат почти като току-що набрани от дървото, идеални за приготвянето на екзотични сладкиши, гуакамолета, въздушни мусове и сосове. Авокадото, познато още от преди 8000 години сред маите и ацтеките, узрява едва след като бъде откъснато, сякаш му е нужен край, за да започне живота си.

Попаднало в ръцете ми започвам да се чудя – в какво да го превърна? Ясно е, че е съвършено в комбинацията с домат, червен лук, лайм и люта чушка, въху препечен царевиен  чипс. Но пък какво му пречи да развихри мекотата си и сред ваниления аромат на някой десерт?

В тези сладки с крема сирене авокадото придава аристократична изтънченост на вкуса – само по себе си то не се усещя, но всяка хапка се разтапя – в началото плавно и почти недуловимо, след миг идва хрупкавостта на маковото семе и накрая вкусът затвърждава позициите си по езика, настоявайки за още и още, и още…

Сладки с крема сирене, авокадо и мак

• 200 г меко масло
• 1 авокадо
• 250 г крема сирене (използвах “Филаделфия”)
• 280 г пудра захар (ако обичате по-сладко увеличете количеството на 320 г)
• 1 ч.л. ванилов екстракт
• 460 г бяло брашно
• 1 ч.л. бакпулвер
• 3 с.л. мак

Авокадото се срязва на две, маха се костилката и вътрешността му се изгребва, слага се в голяма купа и се разбива с миксер заедно с маслото, крема сиренето и пудрата захар. Добавят се ванилият и маковото семе, разбърква се с лъжица. Изсипва се брашното, предварително смесено с бакпулвера и се обърква хубаво – получава се гъсто, лепкаво и меко тесто – ако лъжицата не се справя, доомесете с ръце.

Взема се шприц или пош и се избира накрайник с широк, назъбен отвор. Пълни се от сместта и в тава, застлана с хартия за печене, се шприцоват малки сладки. Пекат се в предварително загрята на 180 г. фурна, докато ръбчетата им покафенеят леко – не ги препичайте, за да останат меки.

Съхраняват се в затворен съд, най-добре в особено фотогенични буркани и се излапват тайно през нощта, докато останалите лакомници спят 🙂 .

Снимки: Димитър Катерински