Бостънски крем пай

Прозаична съм, но първият ми спомен за “Бостънски крем” варира от преди 10-12 години, когато в София откриха “Дънкин Донътс” на Попа. С приятелката ми М. прекарвахме много време в обсъждане на всевъзможни истории над чаши капучино, бейгъли със сирене и… донъти с шоколадова глазура и въпросния крем. Прекарала съм и немалко часове сама, с някое списание или книга, в очакване на Д., който тогава имаше нощни смени и се успиваше често за срещите ни. Сигурно захарта ми е давала сила, но защо пък да не нароча “Бостънския крем” като носител на житейско търпение .

А готварската книга на Гордън Рамзи ме очаква още от миналата есен и съм я прелиствала хиляди пъти, представяйки си какво и как ще приготвя от нея, опитвах с върха на въображението си вкусовете и ароматите, които се носят от страниците й и изчаквах най-добрия момент, за да ме избере някоя рецепта.

Този пай всъщност няма нищо общо с представата ни за американски пайове, но същевременно е класически и много типичен американски сладкиш – с пръхкави маслено-ванилови блатове, гладък крем от сметана, яйца и капчици ром, и глазурата – о, шоколадовата глазура – леко горчива, която се разлива, контастира, плъзга гладко и неустоимо. Създател на сладкиша е французинът М. Санциан – главен готвач на хотел “Паркър Хаус” в Бостън, разбира се, и класиката на десерта е изключително популярна – простичка, ароматна и многооо вкусна. Като всички семпли неща .

Спазих рецептата дословно (с малки промени в технологията на приготвяне на шоколадовия ганаш, но с точните съставки дадени в книгата) и резултатът е перфектен – рядко ми се случва да виждам как всичко в дадена рецепта се получава така, както се очаква. От друга страна, бих се зарадвала на малко по-тънки блатове и доста повече крем – макар да не е сух сладкиш, аз предпочитам по-сочните десерти.

Следващият път бих удвоила дозата на крема, който има много интересна кадифена плътност, защото се приготвя с течна сметана, а не само с мляко. Но и в този му вид, повярвайте, свършва много бързо. Хареса ми в компанията на чаша студено мляко, а в момента го опитвам и със сутрешната доза кафе – комбинацията е идеална.

И въпреки че нямах никаква идея какво ще пиша в този пост, освен рецептата, ето че “Бостънският крем” отново ми даде сили да се справя със задачата. Вълшебно, нали?

Бостънски крем пай

Източник: Гордън Рамзи

за блатовете:

200 г меко масло
450 г бяло брашно
4 ч.л. бакпулвер
щипка сол
300 г захар
4 яйца размер L
225 мл. прясно мляко
ванилия

за крема:

200 мл. течна сметана (неподсладена, с висок процент масленост)
50 г захар
75 мл. прясно мляко
1 ч.л. царевично нишесте
2 яйца размер L
1 ч.л. ром
ванилия

за шоколадовата глазура:

85 г полу-сладък готварски шоколад (със съдържание 60% какао)
2 ч.л. масло
60 мл. течна сметана
60 г пудра захар

Фурната се загрява на 180 градуса. Две форми с падащи стени и диаметър 26 см. се намазняват и набрашняват (аз имам само една и затова пекох блатовете на два пъти).

Брашното, бакпулвера и солта се смесват и объркват в купа. В друг голям съд се разбиват с миксер маслото и захарта на гладък крем. Добавят се ванилията и яйцата едно по едно, като продължава да се бърка с миксера. Добавят се брашнената смес и прясното мляко и се разбива с миксер, докато се получи гъсто и гладко кексово тесто

Сместта се разпределя по равно в двете форми и се заглажда отгоре. Блатовете се пекат 20-30 мин. или докато при проверка с клечка в средата им тя излиза суха. При мен отне малко повече време, така че проверявайте. Изваждат се от фурната, оставят се за 5 мин. да се охладят и след това се вадят от формите и се оставят да изстинат напълно върху решетка.

За крема: сметаната се загрява на бавен огън в малка тенджерка, докато започнат да се появяват малки мехурчета по повърхността. Добавя се захарта и се бърка, докато се разтвори, след което се маха от котлона и се оставя да се охлади леко. В отделен съд царевичното нишесте се разтваря в прясното мляко, след което в сместта се добавят яйцата и се рабзива с миксер. За да не се пресекат яйцата се добавят две супени лъжици от сметаната към тях на тънка струйка, докато се бърка непрекъснато. След това яйчената смес се изсипва при сметаната, която се връща на котлона и се включва на бавен огън. Бърка се непрекъснато, около 5 мин. или докато кремът се сгъсти. След като се махне от котлона, към сместта се добавят ромът и ванилията на вкус и се оставя да се охлади напълно – съдът трябва да е покрит с прозрачно фолио, за да не се получи коричка на крема и да се разбърква от време на време.

За глазурата: В малка тенджерка се слагат всички продукти за глазурата (шоколадът начупен на парченца) и на умерен огън, при непрекъснато бъркане, се разтапят до еднородна смес. Оставя се да се охлади и сгъсти леко, като се разбърква от време на време.

Сглобяване: в голяма чиния се слага първият блат, намазва се с крема, отгоре се поставя вторият блат. Залива се внимателно с шоколадовия ганаш, като се оставя тук-таме да потече по стените на сладкиша. Хубаво е да престои поне час преди сервиране, за да попие леко кремът в блатовете, съхранява се на стайна температура, а ако е много горещо – в хладилник.

После каните голяма тумба добри приятели и изяждате сладкиша в наистина добра компания, доволни от одобрителните им възгласи, насочени към вкуса .

Снимки: Димитър Катерински