България за всички нас
България изглежда различно, когато не си я виждал отдавна. София ме натъжава, изгубила пустата си широкополост, която пазя от детството си. Хората, улиците, навесите, кучетата, паветата, ние – сякаш всичко се лющи и посипва, останало извън времето на промените. Тук-там в някой загубен ъгъл се свърта забравено съкровище и не можеш да повярваш как е оцеляло.
Не ми се пише за това, защото усещам думите като горчиви глътки, тръгнали в обратната посока. Но пък Димитър е направил чудесни снимки и през неговите очи красотата и тъгата се оплитат достатъчно красноречиво. Галерията можете да разгледате в Picasa или Flickr.
Всяка чудо има нужда от тор, боклуци и плява, за да избуява нагоре. Надявам се, че България вече е достатъчно добре наторена.
Не знам, може би е различно, когато живееш тук. София в момента (предизборно?) е по-чиста от всякога, наистина чиста – дори в Младост няма летящи пликчета и тревата на междублоковите пространства е окосена. Не искам да кажа, че всичко е чудесно, опазил Господ… но има някакъв полъх на надежда… а може и да си въобразявам… Но на мен София това лято ми се стори красива.
Хубави, хубави снимки е направил Димитър.
Да, струва ми се различно, когато не си я виждал отдавна, макар при мен да не е било толкова дълго време. Разбира се, виждам и хубавите неща, но за съжаление другите повече ми се набиват на очи и ме натъжават…
Благодаря от името на Димитър 🙂 .