Пиле с манго и кашу

Как се чувства джинджифилът между пръстите? Мирише на сладост и е тръпчив като сърцевината на мида. Остава за дълго, настърган на бавно ренде. Но първо… първо трябва да се избере от сергията. Средно голям корен, с повечко разклонения, за да придобива смешни форми, когато си отрязвам по мъничко от него. После го обелвам нежно, като люспата на добре сварен картоф. Месото му е гладко, с цвят на младо лято. Настърган се промъква в шепите като коса от водорасли. Посипва се тежко в тигана и остава още дълго време по върховете на ръцете ми. Помирисвам ги често, докато готвя, за да си спомня рецептата.

Избирам си и грейпфрут, стегнат, с жълтеникаво-розова кора, а вътрешността му е пурпурна и сочна. Отрязвам големи парчета и ги смачквам с пръсти, докато пулпата се измъкне от нежната обибвка, а сокът се търкулне по стените на бялата паничка и се срещне със соевия сосо и белия пипер. Никакви прозаични лимони, киселото може да бъде толкова различно.

За мангото отивам в специалния магазин с пресните екзотични плодове. Там винаги ми се завива свят от изобилието на странни вкусове, цветовете на тиквата, очакващи някой да ги панира, бананите за готвене, узрялото авокадо с бръчки на старост по кафявата обвивка и младата си зеленикава душа, драконовите плодове с розовата си кора, плодовете на кактуса в своето пустинно жълто и разбира се – мангото. Взимам най-несъръзмерното, онова, което е наполовина зелена и наполочина червено, без да е презряло и да се е отрупало с власинки около костилката.

Вкъщи го разрязвам внимателно, защото не се поддава лесно. Лапвам едно парченце, ей така, докато режа останалите на малки спретнати кубчета и то се търкулва по езика ми – влажно, гладко, омайно, сладникаво, в оранжевия си възход с вкус на Мексико.

Взимам шепа хималайски басмати ориз. Не го кисна, не го измивам десетина пъти, само изплаквам бързо в ледена вода и внимавам да не избяга от уплах всичко, което носи със себе си. Така не му трябват никакви подправки – само белите зрънца и омайният дъх на мускус остава в тенджерата – веднъж отделил се при кипене и после завърнал се обартно, за да попие в разтворените от жажда семена.

Захлупвам го и оставям да изчака пилето, което пие все още маринатата, да изчака срещата му с мангото и кашуто в дълбокия тиган, за да се присъедини триумфално едва в бялата чиния, когато дойдат първите минути на вечерята.

Пиле с манго и кашу

2 пилешки гърди

1 средно голямо манго (зелено-червено)

1/2 ч.ч.  кашу (предпочитам сурово, но и печеното върши работа)

марината:

1 с.л. соев сос

2 с.л. пресен сок от грейпфрут

1/2 ч.л. бял пипер

1/2 ч.л. захар

1/2 ч.л. сол

1/2 ч.л. царевично нишесте

1 ч.л. настърган корен от джинджифил

глазура:

1/2 ч.л. царевично нишесте

1 ч.л. вода

Продуктите за маринатата се смесват и объркват. Пилето се нарязва на дребни парченца и се залива с маринатата, оставя за настрана за десетина минути. Мангото се обелва и нарязва на кубчета. В малка купичка се смесват нишестето и водата за глазурата – тя е по желание, но придава несравним блясък и мекота на пилето.
В дълбок тиган се загряват 2 с.л. олио и пилето се запържва в него за около две минути, след което се добавя глазурата и се обърква добре. След това се изсипва и кашуто, а накрая при непрекъснато бъркане и мангото. Готви се още около минута, сваля се от огъня и се сервира веднага в компанията на бял басмати ориз.
Количеството е за два гладника, които са достатъчно невъзпитани накрая да си оближат пръстите.

You may also like...