Сладкиш с ревен и хрупкав топинг

С ревена упорито се наблюдавахме в продължение на няколко години. Аз го гледах подозрително, но и той не ми отвръщаше с кой знае колко разумни погледи. Освен, че в сурово състояние мирише странно, се оказа и че е зеленчук, та съвсем ме изгуби за каузата си.

До тази пролет.

Преди няколко седмици в пекарните из целия град започнаха да се прокрадват пайове с ревен, сладкиши с ревен и хрупкава белтъчна коричка, щрудели, кремове, кезекухени и… Не мога да издържа дълго на изкушението при появата на някое ново и интересно печиво, така че след няколкодневна вътрешна борба се предадох си взех един за компания на следобедното капучино.

Първата хапка беше необичайна – хрупкаво маслено тесто, не много следко, зеленикав на цвят пълнеж, който по никакъв начин не гали окото и със странно отсъстващ вкус, който постепенно се превръща в лека киселост. Втората хапка спечели завинаги небцето ми. Предполагам, че или харесваш ревенът от самото начало или му теглиш чертата и през пролетта се придържаш само към ягодите. Две седмици по-късно няма ден, в който да не съм си вземала поне по едно парченце,  но след като реших, че то никак, ама никак не е достатъчно, се заех да си направя вкъщи цяяял сладкиш само за мен .

Добавката от малко ягоди придава на ревена повече аромат, но и сам по себе си е чудесен. Оказа се, че идеално си пасва с пълнозърнесто брашно, кафява захар и лешници, но ако обичате покорително сладки десерти трябва да знаете, че този не е такъв. Той е по-скоро като летен дъждец от ненатрапчиви вкусове, с приятна препечена нотка и ненатрапчива кисела жилка. Към коята аз, да си призная, съм тотално и завинаги пристрастена .

Сладкиш с ревен и хрупкав топинг

за тестото:

• 150 гр. бяло брашно
• 150 гр. пълнозърнесто брашно
• 1/2 пакетче бакпулвер
• 2 малки яйца
• 60 гр. меко масло
• 150 гр. кафява захар
• 180 мл. прясно мляко
• ванилия, щипка настъргано индийско орехче и щипка сол

за пълнежа:

• 4 стръка ревен (при мен бяха с дължина 30 см.)
• 100 гр. ягоди
• 1 с.л. галета
• 2 с.л. захар

за топинга:

• 60 гр. брашно
• 40 гр. студено масло
• 50 гр. счукани сурови лешници
• 3 с.л. кафява захар (или добавете още на вкус, ако предпочитате по-сладко)

Стъблата ревен се почистват от листата и дебелата, суха основа, а ако са по-груби се обелва външната ципа и заедно с ягодите се нарязват на малки парченца и се объркват със захарта и галетата. В голяма купа се разбиват яйцата със захарта, маслото и прясното мляко. Към тях се добавят брашната, бакпулвера и подправките и се разбърква добре до получаването на гъсто кексово тесто.

Правоъгълна или кръгла форма за печене се застила се намаслява и набрашнява добре. Изсипва се тестото и се заглажда, а върху него се разпределят ревена с ягодите.

В отделна купа се смесвта продуктите за топинга (маслото трябва да е студено и нарязано на малки парченца) и се размесват с пръсти до получаването на трохи, които се наръсват върху сладкиша.

Кейкът се пече около 40 мин. или до придобиването на приаятен кафеникав тен. Оставяте да се охлади, събувате се боси и изяждате първото парче в залеза на терасата, докато се наслаждавате на топлия ветрец.С ревена упорито се наблюдавахме в продължение на няколко години. Аз го гледах подозрително, но и той не ми отвръщаше с кой знае колко разумни погледи. Освен, че в сурово състояние мирише странно, се оказа и че е зеленчук, та съвсем ме изгуби за каузата си.

До тази пролет.

Преди няколко седмици в пекарните из целия град започнаха да се прокрадват пайове с ревен, сладкиши с ревен и хрупкава белтъчна коричка, щрудели, кремове, кезекухени и… Не мога да издържа дълго на изкушението при появата на някое ново и интересно печиво, така че след няколкодневна вътрешна борба се предадох си взех един за компания на следобедното капучино.

Първата хапка беше необичайна – хрупкаво маслено тесто, не много следко, зеленикав на цвят пълнеж, който по никакъв начин не гали окото и със странно отсъстващ вкус, който постепенно се превръща в лека киселост. Втората хапка спечели завинаги небцето ми. Предполагам, че или харесваш ревенът от самото начало или му теглиш чертата и през пролетта се придържаш само към ягодите. Две седмици по-късно няма ден, в който да не съм си вземала поне по едно парченце,  но след като реших, че то никак, ама никак не е достатъчно, се заех да си направя вкъщи цяяял сладкиш само за мен .

Добавката от малко ягоди придава на ревена повече аромат, но и сам по себе си е чудесен. Оказа се, че идеално си пасва с пълнозърнесто брашно, кафява захар и лешници, но ако обичате покорително сладки десерти трябва да знаете, че този не е такъв. Той е по-скоро като летен дъждец от ненатрапчиви вкусове, с приятна препечена нотка и ненатрапчива кисела жилка. Към коята аз, да си призная, съм тотално и завинаги пристрастена .

Сладкиш с ревен и хрупкав топинг

за тестото:

• 150 гр. бяло брашно
• 150 гр. пълнозърнесто брашно
• 1/2 пакетче бакпулвер
• 2 малки яйца
• 60 гр. меко масло
• 150 гр. кафява захар
• 180 мл. прясно мляко
• ванилия, щипка настъргано индийско орехче и щипка сол

за пълнежа:

• 4 стръка ревен (при мен бяха с дължина 30 см.)
• 100 гр. ягоди
• 1 с.л. галета
• 2 с.л. захар

за топинга:

• 60 гр. брашно
• 40 гр. студено масло
• 50 гр. счукани сурови лешници
• 3 с.л. кафява захар (или добавете още на вкус, ако предпочитате по-сладко)

Стъблата ревен се почистват от листата и дебелата, суха основа, а ако са по-груби се обелва външната ципа и заедно с ягодите се нарязват на малки парченца и се объркват със захарта и галетата. В голяма купа се разбиват яйцата със захарта, маслото и прясното мляко. Към тях се добавят брашната, бакпулвера и подправките и се разбърква добре до получаването на гъсто кексово тесто.

Правоъгълна или кръгла форма за печене се застила се намаслява и набрашнява добре. Изсипва се тестото и се заглажда, а върху него се разпределят ревена с ягодите.

В отделна купа се смесвта продуктите за топинга (маслото трябва да е студено и нарязано на малки парченца) и се размесват с пръсти до получаването на трохи, които се наръсват върху сладкиша.

Кейкът се пече около 40 мин. или до придобиването на приаятен кафеникав тен. Оставяте да се охлади, събувате се боси и изяждате първото парче в залеза на терасата, докато се наслаждавате на топлия ветрец.