Подранило козуначено агънце

Да си призная още миналата седмица започнах с козуначените тренировки, защото в момента мога да отделя достатъчно време на тестото и да изпитам различни рецепти, а понеже козунаците ми никога не се получават еднакви, искам тази година да открия “идеалните” за мен пропорции.

Винаги подхождам към месенето на сладкия обреден хляб с известна доза притеснение, защото са ми се случвали безброй неудачи и все не съм напълно удовлетворена, макар и никога да не е оставал неизяден. Все преследвам миража от въображението си, който е пухкав, бухнал, мек и въздушен, на конци и достатъчно сладък.

Опитите продължават, от кухнята се стеле упойващ аромат на топяща се захар, мускулите на ръцете ми заякват от толкова месене, а душата ми се изпълва с въодушевление от мекотата на тестото, прекрасният му цвят на масло и вълшебството му, докато се пече. А докато чакам излизането му от фурната се подготвям за изненадата, която е решил да ми скрои този път…

Този пост трябваше да се появи в началото на април, най-рано, но козуначеното агънце, което изпекох онзи ден стана толкова симпатично, че не успях да се сдържа, затова и рецептата ще бъде подранила. А и какъв по-подходящ момент, когато минзухарите тъкмо се разбуждат, за едно сладко, ароматно и в неочаквано весела форма тестено изкушение?

Козуначено агънце

• 2/3 кубче прясна мая (или 1 пакетче + 1 ч.л. суха)
• 150 мл. хладко прясно мляко
• 150 гр. захар
• 3 яйца
• 50 гр. меко масло
• 50 гр. олио
• 500 – 600 гр. бяло брашно
• настъргната кора на един лимон
• ванилия
• “Нутела” или любим течен шоколад
• ситно натрошени орехи/лешници

Маята се натрошава в прясното мляко и се обърква добре с 1 с.л. захар, оставя се да шупне за 10 мин. През това време яйцата се разбиват със захарта с миксер, а 500 гр. брашно се пресяват с щипка сол в голяма купа.

Маслото и олиото се смесват и разбъркват с вилица.

Когато маята е шупнала в млякото, цялата смес се изсипва към брашното, добавят се яйцата, лимоновата кора и ванилията и започва да се меси – трябва да се получи меко тесто (доста по-меко от това за хляб, но да не се “разлива”), а ако е нужно се добавят останалите 100 гр. брашно или само част от тях. Когато тестото се е събрало на топка се раздърпва леко с ръце, намазва се с част от мазнината, прегъва се и продължава да се меси. Така се прави няколко пъти, докато поеме цялата мазнина, ако преид това не сте добавили останалото брашно, но сега тестото ви се струва много меко и лепкаво, добавете по малко от него. Накрая тестото се удря поне 100 пъти в плота.

Готовото тесто се поставя в намаслена купа и се оставя да втаса на топло – при мен отне 2 часа, но зависи от температурата в стаята.

Когато тестото удвои обема си се изважда от купата. От него се отделят две малки части, колкото юмрук всяка – за глава на агънцето е едната, а от другата ще се направят крачета, уши и опашка.

Останалото тесто се разделя на две части, като всяка се разточва на правоъгълник, намазва се с “Нутела” и се поръсва с натрошените ядки. Завива се на стегнато руло, което се нарязва на парченца с ширина 1 см.

Голяма тава се застила с хартия за печене. В средата и се оформя тялото на агънцето от рулцата с шоколад, както се вижда на снимката. Отделно се поставя главата (с леко издължена форма и оченце от стафида или парченце шоколад), на която се слагат ушичките, опашката и две крачета. Идеята е цялото тестяно чудо да не опира в стените на тавата, затова е нужна най-голямата налична. Така оформеното агънце се покрива с друг лист пекарска хартия и се оставя да втаса още веднъж – аз не чаках много дълго, защото при печенето се надува допълнително.

Втасалият козунак се намазва с разбит жълтък с капка мляко и се пече на 160 градуса до готовност – зачервява се хубаво и при проверка с клечка – тя излиза суха. При мен това отне около 40 мин. но все пак трябва да се наблюдава.

Готовото агънце се оставя да изстине хубаво, пред да бъде пуснато на зелено .