Брауни с карамел

Интересно нещо е човешкия вкус. Като малка обичах млечен шоколад с лешници и всичко карамелено, но искрено ненавиждах чушки и патладжани. Сега няма сила, която да ме спре при срещата ми с печени пиперки или с любимия ми патладжан с моцарела и доматен сос, мм. За сметка на това млечния шоколад, особено с ядки, ми се струва отблъскващ, а карамелът е някъде на последното стъпало в избора ми на сладости.

За първи път прочетох за dulce de leche преди доста години в учебника си по история на Латинска Америка. Там се разказваше как редом с горчивата какаова напитка от стотици години жените приготвяли и друг упойващ десерт – на бавен огън, в продължение на няколко часа, варяли мляко със захар до получаването на този гъст и лепкав карамелен крем. Тогава така и не открих рецепта, а и на пазара не се предлагаше нищо готово, което да напомня за желания вкус, но май никога не забравих за дулсе де лече, запленена от красивото му име. Сладко от мляко.

Сега вече знам как да си го приготвя сама, но варенето на консерва кондензирано мляко за поне 4 часа, която трябва да се наблюдава непрестанно да е залята с вода, ми се струва непосилна задача за твърде разсеяната ми натура. Всъщност всичко на котлон готвя така – слагам тенджерата, изсипвам продуктите и отивам в другата стая, като почти веднага забравям, че правя супа например. След около 30 мин. изведнъж се сещам и нахлувам запъхтяна в кухнята, с надеждата все пак супата все още да става за нещо… Това е само една от причините тук да има много повече рецепти на сладкиши, отколкото на основни ястия .

Та, разгледах толкова много снимки на избухнали консервни кутии, които не са били покрити добре с вода, на опръскани тавани и шкафове с карамелена маса, че се отказах да изпитвам собствената си съсредоточеност за сметка на прекрасните бели стени. За радост на всички като мен, дулсе де лече вече се продава готово в бурканче, а в руските магазини има консерви с еквивалента му, наричан варена сгущенка.

И така вече нямах оправдание да не приготвя нещо с него. Първо се сетих за класическите и прекрасни сладки Алфахорес, но после видях в блога на Дейвид Лейбовиц едни умопомрачителни снимки на брауни с дулсе де лече… и дилемата беше решена.

На пръв поглед това си е обикновен влажен шоколадов сладкиш, но какво се случва, когато добавим сладкото от мляко? Част от него се спуска в сърцевината на десерта, превръщайки се в малки кратери от сладост, които изненадват през няколко хапки, а останалата част се запича в невероятна карамелена коричка, която напомня за хрупкавостта на шоколад с морска сол.

Брауни с dulce de leche

Източник: David Lebovitz

• 115 гр. масло, нарязано на парченца
• 170 гр. натрошен натурален или полусладък шоколад
• 3 с.л. какао
• 3 яйца
• 200 гр. захар
• 140 гр. брашно
• ванилия
• 100 гр. дулсе де лече
• 100 гр. орехи пекан, по желание (аз сложих обикновени)

Фурната се включва да загрява на 175 градуса. Правоъгълна тавичка (не много голяма) се застила с хартия за печене.

Маслото, шоколадът и какаото се разтопяват заедно на бавен огън при непрекъснато бъркане. След като е готова сместа се оставя да се охлади леко. С миксер се разбиват на пухкав крем яйцата със захарта. Към тях се прибавя шоколадовата смес и малко по малко брашното с ванилията, разбърква се хубаво, докато се получи гъсто кексово тесто. Накрая се добавят ядките.

Готовата смес се изсипва в тавичката. Отгоре се разпределя карамелът като се сипва по чаена лъжичка на десетина различни места. След това внимателно с нож и кръгови движения се разбърква само на повърхността, за да се разнесе неравномерно. Сладкишът се пече около 35 мин. – сърцеивната му трябва да остане влажна.

Сервира се с топка сладолед, бита сметана или се начева директно от тавата, след като се е охладил много добре .