ръжени сладки с дъх на земя

Напоследък ми ухае на земя, на влажна, препълнена с живот пръст, на разпилени бразди прахоляк и рукнал дъжд, който изтръгва от натежелите гроздове тихи стенания.

Имам книги, които от малка препрочитам поне веднъж годишно, защото обичам световете им да ме обгръщат, да заживявам техния живот и да стъпвам по калдъръмените им улици. Едни от тези книги са най-най-любимата ми тетралогия на Талев, начело с “Железният светилник”. Може би, защото много от героите ми напомнят на мои близки хора, защото ме кара да чувствам земята, да мисля за ръжта и полята, за минали времена, които ми се иска да съм видяла, за другарство и любов, които точно в този си вид  вече не могат да се срещнат.

Човекът, в сърцевината си, не се променя чак толкова много, но сякаш вече е срамно да се говори за честност, за протегната ръка, за сълзи в очите на мъжете и за горди женски сърца. И за земя, за потта на селския труд, за груби ръце и нозе, напукани от суша, жар и крехки желания.

Обичам да мисля за земята, която е многолика, сипкава, с пълнокръвен, уханен дъх. И толкова моя, толкова винаги там.

Тези бисквити не са красиви. Нямат глазура или специално покритие (които да си призная изобщо не харесвам на вкус, макар и да придават прекрасен външен вид), отнемат буквално няколко минути да се забъркат и още толкова да се изядат. Единственото общо, което имат с любимата ми тетралогия, е тъмното ръжено брашно и ароматът им на закъсняло лято, на земя, която се е разлиства под грижата на две неуморни, сухи ръце.

Ръжени сладки

2 ч.ч. ръжено брашно
150 гр.  меко масло
1/2 ч.ч. счукани лешници или орехи
1 ч.ч. кафява захар
1 яйце
1/2 ч.л. сода
настърганата кора на един лимон

Яйцето, маслото и захарта се разбъркват с вилица. Добавят се брашното, счуканите ядки, содата и настърганата лимонова кора. Омесва се тесто, което е хомогенно, меко и лепкаво.

От него се откъсват малки парченца и се оформят топчета с големината на орех, които се нареждат на разстояние едно от друго в застлана с пекарска хартия тава. Може да се оставят с тази форма или да се притиснат отгоре с вилица, за да се сплескат и да се оформи шарка.

Сладките се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса около 10 мин. – трябва да се стегнат и да покафенеят, но да са все още леко меки при изваждането им. След като се охладят се съхраняват в плътно затворена кутия.

Колкото повече стоят, толкова по-ароматни стават, с леко влажна и дъхава сърцевина.