на ризката, на джобчето

… скъсало се копчето. Има специална магия в копчетата, която ме опива от много малка. Не знам в какво се крие, но определено ги предпочитам пред циповете, някак разтварят дрехата със своята достолепна осанка, със здравината и красотата си. И най-обикновените мънички бели, и големите черни, и шарените, и глинените, и седефените, лъхат на вечност и собствен живот.

Едно време и в къщата на баба, и при мама имаше поне по една голяма кутия с копчета. Събирани през годините, останали от стари палта или изтънели блузи, ако ти се наложи все ще откриеш нужното при тях – дори и да не си спомняш, че има точно този нюанс на тревнозеленото, то неминуемо ще се окаже на дъното на кутията, в очакване да продължи живота си.

Може би това е магията им, че сякаш никога не пресъхват пътя си, продължават от дреха на дреха да греят ярко и да те държат здраво привързан към себе си.

Нямам аз нито пълна кутия, която да ми шумоли тихо, докато ровя в нея, нито дори две-три копчета скрити в някое чекмедже за спешни случаи. Но пък имам две тави шоколадови бисквити копчета 😉 .

Тайната на тези сладки, с иначе съвсем тривиални съставки, се крие в продължителността на печенето и в какаото. Не трябва да придобиват във фурната напълно готов вид, да изглеждат идеално изпечени, защото стават доста твърди, а трябва да се извадят малко по-рано. Така сърцевината им остава мека, леко дъвчаща дори, напомняща за брауни.

А какаото е най-добре да бъде холандско. Неговият аромат е доста по-различен от този на обикновеното, тежък, плътен и упойващ. Разбира се, ще се получат хубави и с всякакъв вид какао, но защо, след като може, да не извлечем възможно най-пълното удоволствие от тези бисквити.

Шоколадови сладки копчета

1 ч.ч. меко масло
1 ч.ч. захар
1 голямо яйце
2 1/4 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. какао
1/4 ч.л. сол

Мекото масло, захарта и яйцето се разбъркват хубаво с вилица. Брашното се смесва с какаото и солта и постепенно се прибавя към останалите продукти, като се бърка с дървена лъжица или шпатула. Така получената нехомогенна смес се изсипва на набрашнен плот и започва да се меси – от топлината на ръцете маслото се размеква още повече и се оформя плътно, меко тесто, което се оставя да почине за 30 мин. в хладилник.

Приговете си две кръгли формички – едната по-голяма от другата и дървено шишче или клечка за зъби. Аз използвах две различни капачки.

Охладеното тесто се разточва на набрашнен плот и с по-голямата формичка се изрязват кръгчета, които внимателно се пренасят върху застлана с хартия за печене тава. Когато бисквитите са вече наредени там в средата на всяка се прави друго кръгче с по-малката капачка, като се внимава да не се натиска много, за да не се разкъса тестото. Накрая с клечката за зъби или дървеното шишче се правят по четири дупчици в центъра на по-малкия кръг – това са дупките на копчетата.

Сладките се пекат в предварително загрята на 200 гр. фурна – стават доста бързо, затова трябва и да се наблюдават. Ако искате изцяло хрупкав вариант, извадете ги от печката, когато са все още съвсем леко меки отгоре. А за мокра сърцевеина – веднага след като стегнат малко, но все още изглеждат някак влажни – отнема около 7 мин. при моята фурна, но всяка е различна.

Дори и да се препекат малко повече и после при опит за дъвчене за изглежда така сякаш стават само за убийство на непокорни домашни любимци, няма страшно. Затворете ги в кутия с парченце ябълка и ще омекнат за една нощ до доста приемливи вкусови качества.

И не забравяйте да си зашиете здраво копчето, за да не ви избяга заедно с него щастието, както казваше моята учителка по трудово в четвърти клас 🙂 .