на ризката, на джобчето
… скъсало се копчето. Има специална магия в копчетата, която ме опива от много малка. Не знам в какво се крие, но определено ги предпочитам пред циповете, някак разтварят дрехата със своята достолепна осанка, със здравината и красотата си. И най-обикновените мънички бели, и големите черни, и шарените, и глинените, и седефените, лъхат на вечност и собствен живот.
Едно време и в къщата на баба, и при мама имаше поне по една голяма кутия с копчета. Събирани през годините, останали от стари палта или изтънели блузи, ако ти се наложи все ще откриеш нужното при тях – дори и да не си спомняш, че има точно този нюанс на тревнозеленото, то неминуемо ще се окаже на дъното на кутията, в очакване да продължи живота си.
Може би това е магията им, че сякаш никога не пресъхват пътя си, продължават от дреха на дреха да греят ярко и да те държат здраво привързан към себе си.
Нямам аз нито пълна кутия, която да ми шумоли тихо, докато ровя в нея, нито дори две-три копчета скрити в някое чекмедже за спешни случаи. Но пък имам две тави шоколадови бисквити копчета 😉 .
Тайната на тези сладки, с иначе съвсем тривиални съставки, се крие в продължителността на печенето и в какаото. Не трябва да придобиват във фурната напълно готов вид, да изглеждат идеално изпечени, защото стават доста твърди, а трябва да се извадят малко по-рано. Така сърцевината им остава мека, леко дъвчаща дори, напомняща за брауни.
А какаото е най-добре да бъде холандско. Неговият аромат е доста по-различен от този на обикновеното, тежък, плътен и упойващ. Разбира се, ще се получат хубави и с всякакъв вид какао, но защо, след като може, да не извлечем възможно най-пълното удоволствие от тези бисквити.
Шоколадови сладки копчета
1 ч.ч. меко масло
1 ч.ч. захар
1 голямо яйце
2 1/4 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. какао
1/4 ч.л. сол
Мекото масло, захарта и яйцето се разбъркват хубаво с вилица. Брашното се смесва с какаото и солта и постепенно се прибавя към останалите продукти, като се бърка с дървена лъжица или шпатула. Така получената нехомогенна смес се изсипва на набрашнен плот и започва да се меси – от топлината на ръцете маслото се размеква още повече и се оформя плътно, меко тесто, което се оставя да почине за 30 мин. в хладилник.
Приговете си две кръгли формички – едната по-голяма от другата и дървено шишче или клечка за зъби. Аз използвах две различни капачки.
Охладеното тесто се разточва на набрашнен плот и с по-голямата формичка се изрязват кръгчета, които внимателно се пренасят върху застлана с хартия за печене тава. Когато бисквитите са вече наредени там в средата на всяка се прави друго кръгче с по-малката капачка, като се внимава да не се натиска много, за да не се разкъса тестото. Накрая с клечката за зъби или дървеното шишче се правят по четири дупчици в центъра на по-малкия кръг – това са дупките на копчетата.
Сладките се пекат в предварително загрята на 200 гр. фурна – стават доста бързо, затова трябва и да се наблюдават. Ако искате изцяло хрупкав вариант, извадете ги от печката, когато са все още съвсем леко меки отгоре. А за мокра сърцевеина – веднага след като стегнат малко, но все още изглеждат някак влажни – отнема около 7 мин. при моята фурна, но всяка е различна.
Дори и да се препекат малко повече и после при опит за дъвчене за изглежда така сякаш стават само за убийство на непокорни домашни любимци, няма страшно. Затворете ги в кутия с парченце ябълка и ще омекнат за една нощ до доста приемливи вкусови качества.
И не забравяйте да си зашиете здраво копчето, за да не ви избяга заедно с него щастието, както казваше моята учителка по трудово в четвърти клас 🙂 .
Просто да те накарат да се усмихнеш 🙂
Толкова симпатични и сладки, сигурно и страхотни на вкус.
мммм колко вкусни копченца..майка ми я има все още онази толкова усмихваща ме голяма метална кутия пълна с какви ли не копчета…ееех колко обичах да ровя в нея..сякащоткирвах най голямото съкровище на света : ))
Благодаря ти за прекрасната рецепта непременно ще я опитам : ))
Гарантирано ще ги направя тези дни, Ирка, влюбих се в идеята ти. 🙂
На моя племеник любимата песен ,когато беше малък 🙂
У нас също имаме копчета и аз до ден днешен, когато хвърлям дреха,
режа копчетата, ако ми харесват!
А бисквитките са страхотни!
Поздрави!
Благодяра ви, мили момичета 🙂 . И мен наистина много ме усмихват като ги погледна, макар и вече почти да свършиха! Да се похвалите после, ако ги правите :)) .
Колко хубаво настроение носят тези бисквитки!
много ми хареса тази идея за бисквитки копчета, на децата ще им допадне с абсолютна сигурност, така че непременно ще ги направя 🙂
Благодаря!
Иринка, днес направих и тези бисквитки… Смешното при мен е, че малкият ми син не понася копчета по дрехите си – няма нито една блуза с копчета… Ставало му лошо от тях )))) – не знам дали се превзема, ама уважавам тази странност ))). Та моите бисквитки са не копчета, а малки гъбки, сърчица и цветенца )) Но станаха превъзходни )). Мнооого ти благодаря, вълшебнице )))
Страхотни са, макар че моите по незнайна причина се размазват …сигурно от маслото…но вече са една от любимите ми рецепти
Благодаря:)
ogita, много се радвам, че са се харесали :)) А за размазването, странно, не ми се е случвало, може и от маслото да е.. В предварително загрята фурна ли ги слагаш – така би трябвало да се стягат веднага? Може да пробваш и да ги охладиш за малко преди печене, също помага при опасност от разливане на тестото 🙂 .
Здравей, Аля!
Страхотни копчета – или поне така изглеждат на картинката.
Като един неопитен пекар, искам да попитам следното:
1. Ако реша да ги направя без какао, 3 чаши брашно ли трябва да сложа?
2. Колко горе-долу е една чаша масло? Едно пакетче от 125 гр или повече?
Предварително благодаря. Поздрави!
Здравей! Една чаша меко масло според моите мерки е пакегче от 125 грама, а ако не слагаш какао опитай с 2 и половина чаши брашно и ако тестото е все още много меко – увеличи до 3. Надявам се да ти допаднат, в шоколадовия си вид са много вкусни 🙂 .
Преди малко правих копчетата, страхотни са, не само на вид, но и на вкус, благодаря за прекрасната рецепта! И за мен копчетата са някак по-романтични и изключително привлекателни и майка ми също има кутия, пълна с единични броеве, чакащи нова дреха, която да красят :))
Моля, Мария, много се радвам, че са ти харесали, особено щом споделям и романтиката на копчетата 🙂 .
Тези копченца съвсем скоро ще излязат и от моята фурна. Благодаря ти за чудната рецепта. Имам само един въпрос – колко масло е като грамаж, че това с чашата не успях да си го представя?
Разкошна идея. Утре може би ще я пробвам 🙂
Хм, Ели, затрудни ме. Аз размеквам едно пакетче от 250 грама и после с лъжица отмервам в чаша, но отдавна не съм ги правила и не си спомням точно колко излизаше. Но мисля че е около 125 грама.
Добре, ще споделя после опит и аз 🙂