Баварски кезекухен

Срещите между мен и чийзкейкът винаги протичат вълнуващо. Е, поне аз се вълнувам много 😆 . Харесвам го всякак – печен или не, мраморен, с горски плодове или портокалов, шоколадов с пияни вишни или ментов, с тънка или дебела коричка, със сос, без сос – винаги гали небцето ми с невероятните си полу-сладки нишки.

Кезекухенът ( Käsekuchen – немският вариант на този сладкиш) обаче е нещо много специално. Простичък, със специфична сипкава сърцевина и леко хрупкава коричка, която се разпуква меко при досега си с вилицата. Както всеки немски десерт, и този не те оставя с тежест в стомаха, а само с хармонично задоволени сетива.

Баварският вариант е съвсем малко по-различен от традиционния кезекухен – прави се не с блат за основа, а със ситно смлени бисквити, текстурата му е едва забележимо зърнеста и има ваниливо аромат. Така го приготвят в любимата ни пекарна тук и докато обмислях какъв да е новогодишният десерт, реших да опитам да постигна прекрасния му вкус у дома.

Дори Д., който е страстен любител на всичко шоколадово и през годините гледаше с дълбоко омерзение на любовта ми към чийзкейковете, си го поръчва на всяка неделна закуска в пекарната. Това за мен е най-големият комплимент, който може да му се направи 😀 .

За разлика от останалите видове чийзкейк, кезекухенът се приготвя с немски quark (в кремообразна форма), което e вид свежо сирене, но понеже в България не съм виждала такова, а на вкус ми напомня на извара, смесена със заквасена сметана –  успешно може да се замени с тези два продукта.

Баварски кезекухен

600 гр. извара
200 гр. заквасена сметана
250 гр. захар
125 гр. масло
4 яйца
1 ванилена захар
6 с.л. царевично нишесте
1 ч.л. бакпулвер
сокът на половин лимон (или няколко капки есенция)

200 гр. бисквити (не обикновени – чаени или с овесени ядки)
50 гр. разтопено масло

Бисквитите се натрошават на ситно и се смесват с 50 гр. разтопено масло, разбърква се хубаво. Така получената смес се разстила с притискане на дъното на 25-сантиметрова разкопчаваща се форма.

Изварата се пасира заедно със заквасената сметана. В отделна купа се разбиват яйцата, маслото и захарта. Към тях се добавят изварената смес, нишестето, ванилената захар и сокът на лимона. Сместа се разбива хубаво с миксер, докато стане хомогенна и се изсипва във формата, върху бисквитения блат.

Кезекухенът се пече на 175 градуса около час или докато покафенее по краищата и се стегне, но в средата все още е светъл и леко се размърдва при разклащане. При печенето се надува доста, но след като се охлади спада.

Когато е готов фурната се изключва и вратичката й се открехва, а сладкишът се оставя вътре за още 10 мин. След това се изважда и оставя да изстине, а най-добре е да престои една нощ в хладилника. Не, че ще е лош и преди това, но ако изчакте поне няколко часа плътността на охладената му зрялост ще ви възнагради за търпението.

Съвсем случаен е изборът ми на тази рецепта за завършек на 2010-та година, но пък може би е още едно магическо проявление на синхроничността. Защото изминалите месеци бяха много сладки, пухкави и ароматни, но и мъничко солени- за да се открояват плътно важните усещания.

Пожелавам ви предстоящото ново начало да ви изпълни с много вдъхновени мечти на балончета, приятни вкусове, пълноценни удоволствия, удовлетворяващ труд и любопитство!