Баварски кезекухен
Срещите между мен и чийзкейкът винаги протичат вълнуващо. Е, поне аз се вълнувам много 😆 . Харесвам го всякак – печен или не, мраморен, с горски плодове или портокалов, шоколадов с пияни вишни или ментов, с тънка или дебела коричка, със сос, без сос – винаги гали небцето ми с невероятните си полу-сладки нишки.
Кезекухенът ( Käsekuchen – немският вариант на този сладкиш) обаче е нещо много специално. Простичък, със специфична сипкава сърцевина и леко хрупкава коричка, която се разпуква меко при досега си с вилицата. Както всеки немски десерт, и този не те оставя с тежест в стомаха, а само с хармонично задоволени сетива.
Баварският вариант е съвсем малко по-различен от традиционния кезекухен – прави се не с блат за основа, а със ситно смлени бисквити, текстурата му е едва забележимо зърнеста и има ваниливо аромат. Така го приготвят в любимата ни пекарна тук и докато обмислях какъв да е новогодишният десерт, реших да опитам да постигна прекрасния му вкус у дома.
Дори Д., който е страстен любител на всичко шоколадово и през годините гледаше с дълбоко омерзение на любовта ми към чийзкейковете, си го поръчва на всяка неделна закуска в пекарната. Това за мен е най-големият комплимент, който може да му се направи 😀 .
За разлика от останалите видове чийзкейк, кезекухенът се приготвя с немски quark (в кремообразна форма), което e вид свежо сирене, но понеже в България не съм виждала такова, а на вкус ми напомня на извара, смесена със заквасена сметана – успешно може да се замени с тези два продукта.
Баварски кезекухен
600 гр. извара
200 гр. заквасена сметана
250 гр. захар
125 гр. масло
4 яйца
1 ванилена захар
6 с.л. царевично нишесте
1 ч.л. бакпулвер
сокът на половин лимон (или няколко капки есенция)
200 гр. бисквити (не обикновени – чаени или с овесени ядки)
50 гр. разтопено масло
Бисквитите се натрошават на ситно и се смесват с 50 гр. разтопено масло, разбърква се хубаво. Така получената смес се разстила с притискане на дъното на 25-сантиметрова разкопчаваща се форма.
Изварата се пасира заедно със заквасената сметана. В отделна купа се разбиват яйцата, маслото и захарта. Към тях се добавят изварената смес, нишестето, ванилената захар и сокът на лимона. Сместа се разбива хубаво с миксер, докато стане хомогенна и се изсипва във формата, върху бисквитения блат.
Кезекухенът се пече на 175 градуса около час или докато покафенее по краищата и се стегне, но в средата все още е светъл и леко се размърдва при разклащане. При печенето се надува доста, но след като се охлади спада.
Когато е готов фурната се изключва и вратичката й се открехва, а сладкишът се оставя вътре за още 10 мин. След това се изважда и оставя да изстине, а най-добре е да престои една нощ в хладилника. Не, че ще е лош и преди това, но ако изчакте поне няколко часа плътността на охладената му зрялост ще ви възнагради за търпението.
Съвсем случаен е изборът ми на тази рецепта за завършек на 2010-та година, но пък може би е още едно магическо проявление на синхроничността. Защото изминалите месеци бяха много сладки, пухкави и ароматни, но и мъничко солени- за да се открояват плътно важните усещания.
Пожелавам ви предстоящото ново начало да ви изпълни с много вдъхновени мечти на балончета, приятни вкусове, пълноценни удоволствия, удовлетворяващ труд и любопитство!
Чийзкейкът е любимият ми десерт. Отбелязвам си рецептата и непременно ще опитам и този вариант. Весело посрещане на новата година!
Божествен.
Всичко най-добро от мен за Новата година!
Ароматен и вкусен 🙂
Весело посрещане и една пълна с емоции година !
Още не съм яла печен чийзкейк, обаче това е един много подъл начин да ме накараш 🙂 Имаш късмет, че във формата за торта има още малко от последното ми творение 🙂
И понеже от след един час изчезвам от онлайн пространството и така до догодина… да ти е много честита 2011а! Да ти донесе сладостта на най-нежния макарон, аромата на огромни червени ябълки и разтопяващата коленете тръпка от типа на-Д.-му-изскочиха-очите-от-удоволствие-и-си-сипа-втори-път 🙂 Също така още фенове, поне едно бебе и… килограми алфахорес 🙂
Хич не се сещам за по-хубави пожелания (освен една дебела мързелива и мъркаща котка), тъй че ще спирам 🙂
И наздраве 🙂
Тони, Еос, Йорданка – желая ви много вкусен и прекрасен празник и благодаря ви за милите думи!
А на теб Жълтурче, с тази огромна торба вълшебни пожелания, които си ми оставила, освен да ти пожелая в троен размер от същото и още допълнително да сбъднеш следващата година поне три от мечтите си 🙂 А алфахорес са едни от любимите ми и много специални за сърцето ми сладки, не знам как успя да ги уцелиш точно :))) Всъщност пожелавам ти най-вече достатъчно – от онова, от което имаш нужда! И наздраве 🙂 .
Happy New Year ♥
Moltissimi Auguri
per uno splendido 2011
Уау! Какъв страхотех чийзкейк. Честита Нова година и от мен!
Благодаря, lodiko, беше много вкусен! 🙂
Идвам отново за отчет. Направих сладкиша – чуден е! Много ми допадна като вкус. Ще се прави отново.
Тони, много се радвам, че се е получил успешно и ти е харесал 🙂 .
Оооо, ето това е рецептата за чийзкейк, която търся. Мотивира ме да го пробвам.
Надя, надявам се да ти допадне и после да се похвалиш с резултата 🙂 .
Пробвала съм няколко рецепти за чийзкейк, и този е най-добрият за сега 🙂 Благодаря!
@aneta, много се радвам, че ти е харесал, особено защото съм голям фен на всичко, което правиш :)) Поздрави!
Иринка, направих го – страхотен е!!! Магьосница си ти!!! :-)))
Вени, все така да ти е сладко! :))
Alia, и аз го направих вчера за Сирни заговезни и наистина стана прекрасен. Опекох си сама и бисквитите по тази рецепта – http://piknik13.wordpress.com/2009/08/25/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8/
Благодаря ти! 🙂
Бистре, много се радвам, че ти е харесал! И аз все се каня сама да си изпека бисквитите, ама така и не съм стигнала до тях 🙂
Много ми допадна тази рецепта!!От много време искам да правя някакъв чийзкейк, а онзи ден отскочихме до Германия и в един макдоналдс ядохме кезекухен ииии сърцето ми там остана…
Имам едно въпросче…аз съм в Холандия, и тука има Кварк ( винаги съм се чудила какво е), и ако правя с такова вместо с извара и сметана, какво трябва да е количеството? И също така, в тавичка с какъв размер го правиш?
Поздрави!
Стела, радвам се да те видя тук, особено разбирайки, че си в любимата ми Холандия 🙂 . А за Кварк-а – в тази рецепта използвам 750 гр., това са три кутийки тук в Германия. Той представлява вид много меко прясно сирене, но на мен повече ми прилича на комбинация от крема сирене и цедено кисело мляко. Много е вкусен намазан на филийка или директно така, както и на различни кремове за леки сладкиши.
А тавичката ми е кръгла откопчаваща се форма с диаметър 26 см.
Досега не съм опитвала в Макдоналдс кезекухен, даже не съм разбрала, че има и там – непременно ще го пробвам да видя има ли разлика от този, който се предлага в местните сладкарници.
Поздрави!
Благодаря много! Тези дни ще се прави кезекухен! ♥
Привет и от мен! А дали би могло да се направи с рикота,тъй като е доста по-фина от бг извара?
Привет, Нина! Мисля че без проблем можеш да използваш рикота, макар че тя има свой собствен вкус и крайният резултат може малко да се промени – не, че няма да е хубав, напротив 🙂 . Изварата просто е по-безвкусна, затова и съм избрала нея като вариант. Ако опиташ с рикота, напиши ми как се е получило!
Спрях се на 350 извара 250 рикотазапочвам!
a бакпулвера кога 🙂
До момента изглежда добре,макар че има две дълбоки пукнатини отгоре,още десет минути и го спирам да се охлажда,но за вкусовите му качества ще мога да пиша чак вечерта 🙂 за малко да забравя сметаната 😀
Нина, извинявай, сега се събуждам и виждам, че бориш кезекухена :)) Нищо, че има пукнатини, понякога става така, сигурна съм, че пак ще е вкусен! Да пишеш за резултата :)) Бакпулверът с нишестето, сега виждам, че не съм уточнила в рецептата – ще го допълня! А извара и рикота като комбинация звучи супер 🙂
не се сдържах и си отрязах едно парче до като е оше топъл топълкато изключим козметичния дефект,мисля че точно това е резултатът! седи не така сухо пръхкав както немскино подозирам,че е от рикотата,която е малко по-водниста като цяло,иначе със сладкото от праскови и това с череши е просто фантастичен! много ми напомня на един друг италиснаки,сходен Фиадоне.
http://www.gotvetesmen.com/recipes/categories/INTERNATIONALE/Italian_cook/recipe_687.php като гледам и съставките са сходни,но тук бисквитената подложка го прави много по-вкусен!
Ехеей, много се радвам! Предполагам, че като престои една едно нощ в хладилника ще се стегне и ще бъде точно пръхкав, а те немските се и различават навсякъде, баварският не е толкова сух като останалите 🙂 И аз харесвам фиадонето, изобщо всичко сирено-сладко. А за козметичния дефект – може би, понеже всяка фурна е различна, температурата му е дошла висока, ако го правиш отново може да печеш на малко по-ниски градуси. Поздрави и да ти е сладко! :))
Кезекухен ми е любим десерт и ще се опитам да го направя, дано ми се получи…