Съвършените шотландски маслени бисквити

Не помня преди колко години, но със сигурност е било отдавна, за първи път опитах Shortbread*. Вкъщи се появи метална кутия с малки красиви украси, а вътре между пластове оризова хартия се гушеха тези най-съвършени маслени бисквити на света. В различна форма, някои поръсени с хрупкави кристалчета захар, а други с формата на пълна луна и гладка текстура.

Не ме разбирайте погрешно, но аз наистина не обичам масленки – онези от старите тефтери, оваляни в пудра захар или с парче локум вътре. Ако се насиля да опитам често се случва да ми харесат, но сама не бих тръгнала да приготвям, може би защото в нашето семейство не са се правели и нямам специален афинитет към тях, а аз както виждате натоварвам с емоционален заряд повечето храни .

Но да се върнем на тези съвършени, прекрасни, нищо особено на външен вид, бисквити.

Името им “shortbread” произлиза от думата “shortening” – в рецептите за пекарски изделия означава мазнина, която обещава да доведе до идеално меко маслено тесто. Началото на пътя им до моето сърце (а и до това на много други техни почитатели) тръгва от Шотландия, но в наши дни тези бисквити са типични за цяла Великобритания и всеки любител на следобедния чай ще ви каже, че са идеален акомпанимент за този ритуал.

Могат да се изпекат в три различни форми – като малки кръгли бисквити, като една цяла кръгла подложка, която после се нарязва на триъгълници и всеки се сервира намазан с ягодово сладки или в любимия ми вид – на малки правоъгълни пръстчета.

Рецептата, която имам, е специална. Онлайн има огромно разнообразие от варианти за направата им, но така и не се заех да изпробвам някоя от тях – предпочитах да си ги купувам. Съставките варират, но основното винаги остава – масло, захар и брашно.

Първата ми и любима братовчедка от доста години живее в Шотландия и за съжаление се виждаме много рядко. При едно от прибиранията й в България я попитах дали има добра рецепта за Shortbread и тя обеща да ми намери. На следващата ме изненада с това, че не беше забравила и още от вратата ме посрещна с думите: давай лист да ти напиша съставките! И аз дадох, и все още пазя това листче, и разбира се всеки път се сещам за нея, когато го погледна.

За мой късмет (а и неин ) половинката й е професионален готвач и рецептата от него е наистина перфектна – не ми се наложи да добавям нито прашинка брашно или захар повече, а вкусът е точно като на оригиналните – крехки, маслени, топящи се в устата и леко хрупкави по краищата бисквити.

И макар това да не са типично коледни сладки, времето за тях ми се струва идеално и се радвам, че си запазих удоволствието да ги направя точно сега. Предпразничното кулинарно пътешествие у дома породължава, сипете си чаша черен чай, капнете му малко мляко и да тръгваме заедно към Шотландия .

Shortbread

225 гр, меко масло
100 гр, пудра захар
225 гр. брашно
100 гр. царевично нишесте
щипка сол

Мекото масло, нарязано на парченца, се разбива заедно с пудрата захар, докато се получи гъста кремообразна смес. Добавят се брашното, царевичното нишесте и щипката сол и започва да се меси. Тестото е много ронливо в началото и трудно се събира на топка, но както при всяко с толкова много мазнина – след известно време от топлината на ръцете безформената маса се превръща в идеално меко тесто. Цялото замесване отнема около 5 мин.

След това тестото се увива в прозрачно фолио и се оставя за 30 мин. в хладилника. Когато се е охладило внимателно се разточва на дебела кора (няколко милиметра, не по-тънко, трбва да са получат дебели бисквити), от която се изрязват тесни правоъгълничета – получават се около 30. Може да се изрежат и сладки с формичка, но имайте предвид, че при печене бисквитите се обезформят малко.

Бисквитите се нареждат в тава, застлана с хартия за печене и на всяка се правят дупчици с клечка за зъби или с ножичка, за да не се раздуват при печенето и да запазят вида си максимално. Фурната се загрява на 170 градуса и бисквитите се пекат около 15 мин. – готови са, когато краищата им съвсем леко порозовеят, но в никакъв случай не се пекат до зачрервяване изцяло, изваждат се дори леко меки – след изстиване стягат още малко.

Оставят се да изстинат добре и затворени в метална кутия издържат много дълго време. Но и леко топли, взети направо от тавата и намазани с малко ягодово сладко, са неустоими. Вярвайте ми .

*Нарочно изписвам оригиналното им име на английски, защото “шортбред” не ми изглежда особено добре, а кратък превод не им измислих.