Бухали на фурна

Не, не се тревожете, не съм изпекла някоя от тези горди и красиви птици . Просто тези бисквитки са толкова реалистични, сякаш всеки момент ще полетят от тавата и наистина се радвам, че съвсем случайно попаднах на рецептата за тях. А как започна всичко…

На стари години се ентусиазирах да се запозная с историите за Хари Потър. И така се увлякох, че за десет дни прочетох седемте книги, на един дъх. Няма смисъл да пиша за тази вълшебна приказка, понеже е толкова много коментирана и има стотици хиляди почитатели, но съм щастлива, че най-сетне порастнах достатъчно за нея.

Дълги години се съпротивлявах да прочета книгите за Хари Потър, прекалено заета да се ровя в “Тъй рече Заратустра” или “Махалото на Фуко”. Но сега определено имам много повече въображение, за да откривам нужния ми смисъл в “Жътварят” на Пратчет (да, още един автор, за който твърдях, че не е никак “мой”, а сега е сред най-любимите ми писатели), много повече, октолкото в психоанализата на Фройд. Това им е хубавото на книгите, че никога не остаряват, не се изменят и просто очакват да попаднат в ръцете ни в най-подходящия за нас момент. Магическо е, нали?

Та след като символично затворих и последната страница на седмата книга за Хари Потър, въздъхнах със съжаление, че е дошъл краят. И, естествено, ми се прииска да сготвя нещо тематично, за да удължа още мъничко престоя си в приказния свят. Разтърсих се за рецепти за пукащи жаби, котлени сладкиши, всякаквовкусови бобчета и шербетови лимончета, и съвсем случайно попаднах на тази за бисквити във формата на бухали.

Какво по-подходящо от това? Е, не са сови, но пък и бухалите хич не са за изхвърляне .

И сега, хайде всички да се пренсем с рецептата поне за малко в Голямата зала на училището за магии “Хогуортс”:

Сладки “Бухали”
Източник: Natalie Neal Whitfield

• 150 гр. меко масло
• 1 ч.ч. светла кафява захар
• 1 яйце
• 1 ванилена захар или няколко капки есенция
• 2 ч.ч. брашно + още няколко лъжици за доомесване
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1/2 ч.л. сода
• 1/4 ч.ч. натрошен натурален шоколад или кувертюр
• шоколадов чипс
• сурово кашу

В голяма купа с миксер се разбъркват маслото, яйцето, захарта и ванилията, докато се получи кремообразна смес. Към нея се добавят двете ваши брашно, бакпулвера и содата и се обърква за кратко с лъжица. Получва се ронливо и нехомогенно тесто, което се изсипва върху наръсен с брашно плот и започва да се меси. От топлината на ръцете маслото омеква още повече и отчайващата на пръв поглед смес започва да се превръща в меко тесто след известно време. Ако е много ронливо и не се събира на топка, добавете още няколко лъжици брашно, моето яйце беше малко и ми трябваха 2 с.л. допълнително, ако е по-голямо яйцето – може да се наложи още малко. Резултатът трябва да е десто меко тесто.

Натрошеният шоколад се разстопява на водна баня или в микровълновата и се оставя да се охлади. От тестото се отделя 1/3 част и към нея се добававя разстопения шоколад. Тук става доста неприятно и лепкаво, но трябва да се премеси заняколко минути, докато тестото поеме изцяло шоколада и се оцвети в кафяво равномерно. Може да се добави малко брашно, за да е по-лесна работата.

Двете теста – бялото и кафявото се увиват в прозрачно фолио и се оставят в хладилника за 30 мин. Като мине указаното време тестата се изваждат и всяко се разделя на две части. Вече не е толкова меко и е доста по-лесно за работа, но все още е ронливо. Едното бяло тесто разточва внимателно върху прозрачно фолио на не много тънка кора кора с ширина около 4 см. Едно от шоколадовите теста се оформя с изтегляно и притискане на нещо като цилиндър с диаметър около сантиметър и се поставя в средата на бялото.

Внимателно, помагайки си с фолиото, двете страни на бялото тесто се повдигат и захлупват върхи кафевия цилинъдр, така че да се долепят краищата им и да се покриват съвсем малко. Полученият цилиндър се увива хубаво във фолиото. Аз го потъркалях малко върху плота, за да му придам по-добра форма, защото ми се получи малко ръбато. По същият начин се постъпва и с другите две части бяло и кафяво тесто. Готовите два цилиндъра, увити хубаво във фолио, се слагат отново в хладилника за още 30 мин.

Фурната се включва да загрява на 180 градуса. Стегналите цилиндри се изваждат от хладилника и всеки се нарязва на кръгчета с дебелина 3-5 мм.

В застлана с хартия за печене тава кръгчетата се долепят две по две едно до друго и внимателно се притиска там, където се свързват. Така се получава лицето на бухалчето. За очи в кафявата част на тестото се слага по едно копче шоколадов чипс, а за клюн използваме по едно кашу, което се слага с широката част нагоре.

С леко прищипване в горната част на сладките се оформят ушичките на бухалите.

Така получените бисквити се пекат за около 10 мин. в загрятата фурна или докато леко порозовее бялата част на тестото. Като се изваждат сладките трябва да са леко меки, след изстиване се стягат достатъчно. Не трябва да се пекат до покафеняване, защото ще станат много твърди.

Оставят се да се охладят в тавата и после се хапват доволно с чаша студено прясно мляко. Да живеят магиите!