Прага ми хареса, докато ходех с извита към небето глава и разглеждах безкрайните фасади, които разказват приказки. Подозирам, че нощем, когато всички спят, някои от лицата слизат от балконите и се забавляват за сметка на туристите в закътаните улички
.
Хареса ми как покривите сякаш опират в облаците, Вълтава – станала перленосива минути преди да завали сняг на парцали и неочакваните малки детайли.
И разбира се пекарните рано сутрин, а малките кафенета в края на деня…
Comments:2
Leave a Reply