Удоволствието на живия пазар

Ей тук трябваше да има снимка на сочни круши, орехи и липов мед, ама няма. Но така ухае на “живия” пазар и почти мога да усетя аромата.

От години не бях пазарувала от сергии, тълпите и блъсканицата ме изнервят, както и завишените цени. Като дете с майка често ходехме на този в Младост 1, а сега всяка вечер слизам от метрото точно на него, преди да се прибера.

Онзи ден свърших работа към 16 часа, наслаждавах се на хубавите часове преди София да се изпълни с тълпи и реших да си купя мед от пазара.

Видях сергията с подправки и едно пакетче самардала неистово ме призова. Продавачката мило ми препоръча да си взема малко пакетче, защото голямото е скъпо, да видим дали ще ми хареса и после ми подари дървена лъжичка.

На сергията с меда се зачудих билков ли искам, акация ли, боров… чичкото ми даде да опитам всичките, ама наистина всичките, обсъдихме вкусовите качества и аромата, докато аз реша, че липовият не е прекалено сладък, няма усещане за захар и е достатъчно ароматен.

После ме почерпиха орехи и лешници, опитах късните малини, едно златно грозде и помирисах няколко узрели круши. Поговорих си с хора, които бяха ведри и така имах нужда от това, защото всеки ден потъвам в чуждото недоволство, толкова много, че и моята уста провисва с краищата надолу…

Никога не бях се сблъсквала с неподправения чар на малките пазари и ми се прииска всеки ден да пазарувам там дребни неща, да ме познават на сергиите и да знаят, че обичам орехите много пресни и сочни, почти неузрели.