Не, че сме ходили до Франция
. Просто като се чудех какво заглавие да сложа на този пост и ми изникна звънливата реплика от детството…
Доста се забавих, отпуската вече е някак далечен спомен, върнахме се на 15 август. Две прекрасни седмици, първо в Синеморец, после на Пирин – покой, радост, спонтанни изгреви, вода, студен вятър, слънце, мъгли и зелено, зелено. Толкова пъти се споглеждахме възхитено и възкликвахме дружно с Димитър: “В Рая сме!”.
Три дни след прибирането ни се борих с носталгията, нежеланието и отвращението от София и после всичко ме смачка отново като пресована консервна кутия.
За разлика от друга година ми е трудно да разказвам. Някак толкова хубавини не се събират лесно на едно място и нямам желание да ги затварям в думи. Но пък си имам снимки, които говорят много по-добре от мен, ето и някои от тях
:

Пристигаме в Синморец и отиваме веднага на плажа, как да не се хиля щастливо?

Плажът на устието на р. Велека

Пясъчната коса между морето и реката

На залез, става ми студено

Авторът на всички снимки, освен на тази

Най-хубавото място

По пътя към Силистар
И после потеглихме към Пирин :

Хижа Вихрен

Във второто бунгало отляво надясно спахме ние

Муратово езеро и върхове, върхове…
Понякога се плаша от способностите си да се наслаждавам, да пълня очите си с гледки, отблясъци и места.
Надявам се есента и любимия ми октомври да донесат със себе си не само жълто.
Comments:2
Leave a Reply