Разпиляно
Напоследък ми е така разпиляно. Сякаш някой ме е пръснал в различни посоки. Не обичам да си губя равновесието. Тази сутрин се чудех какво да си направя с мънистата, които Димитър ми донесе от Прага. И най-после след десетина дни разхвърляност, реших да се захване с подреждане.
На 26 февруари закриха вестника, в който работех. Мисля, че ако ме бяха уволнили само мен, не бих се почувствала толкова гадно, както тогава. Някак целокупната мъка ми дойде в повече. Отделно ме тресна и безсилието на ситуацията, че нищо не зависи от мен и единственото, което мога е просто да се справя. А аз обичам да владея положението, да усещам, че нещата са в моите ръце. И така, започнах да мисля за събитията като шанс за ново начало. По-хубаво и по-добро.
Започнах да обръщам и повече внимание на тялото си. Горкото, усещам го как всеки ден реве с цяло гърло: “Най-после!!”. Докато се мъча с поредната асана, мускулите ми се напрягат, ставите ми пукат като на старица, но пък се утешавам, че с упоритост ще постигна желаната гъвкавост. Може би, ако се чувствам добре в кожата си, душата ми ще се успокои достатъчно. Често бъркам покоя с инерция или мудност, това не ми харесва. Знам, че е различно, защото понякога го усещам, като разцъфване.
Да си наистина жена е низ от изтощителни усилия. Но си заслужава, нали? Честит осми март на всички дами!
Заслужава си, разбира се!
Много ми харесва посоката на мислите ти – само не се давай на мрачности и продължавай да се грижиш за тялото – то ще ти се отплати, наистина. 🙂
Честит празник и на теб!
Жената е космическото яйце. Неслучайно. Държи на пек, студ, и яки бури. Без нея няма ни начало, ни край. А жената дето е минавала няколко нанагорнища по изброените знае че каквото си науми, става.
Знам как се чувствам и ти желая да се събереш на едно много скоро))
Обичам да влизам в този блог и да водя приятели. Моля те, остави ни весела пътечка – честичко и пъстро.
Честит празник.
http://www.pandurohobby.dk/pan/IboxServlet?p=IXS220R
Забравих да ти покажа ей тия приятели – можеш да си поръчаш гратис каталозите им )))
Ани, благодаря!
in2h20, много мили думи 🙂 . Ще се възползвам от каталозите, страхотни неща има в сайта!
Толкова се радвам, че се завърна! И то така шарена и цветна!Много ти се радвам!
Лошо за вестника, но е хубаво, че гледаш на това като на ново начало. Задължително ще бъде!
Мънистата и гарденията са разкошни, браво!
Ааа, видя ли колко те чакахме:))
Какво красиво цвете! Какви красиви стъклени мъниста! 🙂 И каква красива шарена пола 😉
Пролетта те е застигнала, сладурано, радвай се!
Out with the old, in with the new 😉
Еха, какво хубаво посрещане 😀 .
Сладурано, май е време тая пола да е облека, не само да я ползвам за снимки 😆 .
Виж сега, Умбра, ти и без друго отдавна отиваше в посока на смяна на работата, така че вместо да ти извадят очите са ти изписали вежди, струва ми се. 😆 Кофтито е, че така целокупно и наедно са ви изненадали всички, но вярвам, че ще се справите по един или друг начин.
Ако ти е разпиляно така, както са мънистата от снимката, то и аз искам такова разпиляване за себе си – цветно и весело. Жизнерадостно разпиляване с една дума!
Там някъде в тази купчинка от весели мъниста има едно златно. Намери ли го? Може би е най-отдолу, разрови ги хубаво. Е, те това е твоята нова работа! Разрови още малко! Намери ли едно с перлени отблясъци? Това пък е следващото приятно нещо, което те очаква. 😀
Щастието е поредица от начала, казват. Ново начало за теб, за работата, за мънистата… звучи радостно!
Кампарко, много си права 🙂 . Наистина имах нужда от промяна и може би това бепе нужния тласък. Но наистина целокупното разочарование, страх и обида ми подействаха на крехката душевност. Аз инак съм яка, здрава българка, не се тръшвам лесно 😆 .
Малка Ета, много си права. Обичам всякакви начала 🙂 .