Всичко тръгна от един спор с Веси вчера. Не обичам да споря, сигурно защото не ми се отдава или защото съм го правила много през годините. В един момент обаче реших, че няма смисъл от цялата работа. Моето мнение си е важно само за мен, а не желая да променям ничие чуждо. Та, тръгна всичко от една книга “Как да говорим за книги, които никога не сме чели”. Поскарахме се малко, а като укротихме страстите говорихме спокойно по темата. Идеята на този автор, доколкото разбрах (не съм чела произведението ) е, че няма смисъл да се задълбава чак толкова в четенето и че стига само за някои книги да си прочел рецензиите, да си чул нещо от някой, да си видял корицата и вече имаш създадено мнение. Всъщност това е критически литературен труд, от преподавател, специалист в своята област. Разделя причините за четене на няколко вида и.. ще знам повече, когато я прочета и аз. Предполагам е прав. Но аз чета основно за удоволствие и обичам да си изграждам собствено мнение за всяка книга, искам да знам малките подробности и нюанси, които правят картината цялостна. А и не е в природата ми да говоря за неща, които не познавам.
Като учеиничка съм провела много спорове с преподавателите ми по литература. Драмата на моя живот тогава беше, че имах собствено мнение и не желаех да уча критически анализи наизуст. Защо ми е да повтарям като папагал мислите на някой друг, когато аз съм разбрала идеята на една книга със собствената си глава? Та, спорехме с учителите, писали са ми и двойки, наказвали са ме. Когато уча нещо, аз искам да го разбера. Има хиляди начини това да стане, но най-тъпия според мен е да се наизусти смляната информация.
Първата година, когато завърших училище, кандидатствах само журналистика в Софийския университет. Почти не съм ходила на уроци, в истинския смисъл на думата. И двамата преподаватели, които имах, поощряваха свободата на моята собствена критическа мисъл и всъщност разговаряхме и пишехме заедно. Е, на първия изпит имах 3,25. Отидох в университета, за да видя работата си. Нямах нито една правописна грешка, тук-таме подчертани стилови. Рецензията беше “прекалено силно изразено лично мнение, липса на представени критически анализи от външни източници”. Признавам, това си беше голям удар по самолюбието ми и изобщо по целия ми вътрешен свят. Нищо, ще опитам пак. Този път се записах на истински уроци, при преподавател, който желаеше да ми продаде готови теми, всяка по 20 лв. Отказах, исках да се науча сама, явно нещо бърках. Е, този път имах 2,00. Рецензията гласеше почти същото като от първата година, само дето имах и една пропусната запетайка. Мисля, че тогава се отказах да споря и стигнах в НБУ. Сега, когато вече съм се дипломирала, мога да кажа, че ученето на журналистика у нас си е абсолютна загуба на време, но поне постигнах мечтата си.
След тези случки започнах да си задавам въпроси. Защо в нашето образование преподавателите искат да смажат собственото мнение? Защо не ни учат да мислим и разсъждаваме, а само да наизустяваме. Защо не онагледвяват природни закони например, а изписват до припадък формули. Срещала съм много малко учители, които са достатъчно уверени в себе си, за да позволят на един ученик да развива въобръжението си. Да си позволят грешки.
Не знам дали и преди е било така, но резултатът е, че моето поколение е съставено от хора, които живеят един рециклиран живот. Учителите, като по-умни и по-знаещи, са го сдъвкали и изплюли за нас. За да ни предпазят от грешки или защото няма смисъл да си блъскаме главите? На 20 години най-правилното нещо е да се чудиш какъв е смисълът на живота. А не да си получил готови отговори, които да приемеш за свое верою. Защо тук, у нас, има преподаватели, които ни лишават от това? Които ни спестяват свободата и правото сами да откриваме света? И ако си позволим волността на собсветното мнение, биваме наказвани. Учителят винаги е прав.
Но учителят не трябва да бъде диктофон, който рецитира до забрава. Той трябва да подава трески на своите ученици, а те сами да строят къщи от тях. Да помага, съветва и подкрепя, да придържа в първите стъпки и после да пуска своите питомци устремени към свободата. Дори и да падаме, поне ще знаем, че е заради самите нас. А сега просто стоим на земята, пълни със заучени фрази, като коне с капаци, с мисли стигащи само до ушите ни.
Признавам, че някъде тогава се отказах да споря. Не само за литература, по принцип - за идеологии. Тук спорът завършва с наказание, а аз не желая повече да бъда удряна през пръстите от компетентни мнения. Защото свободата ми е ужасена и иска да си отиде завинаги от мен.
А как ще живея с чужди мисли?
С всичко, ама наистина с абсолютно всичко съм съгласна! Аз винаги съм се опитвала да пречупя през мен всичко, с което се сблъсквам, било то книга, филм или най-обикновен урок. И мен много ме дразни това стадно единомислие. Немога да си обясня-как е възможно да се счита за нормално цяла зала кандидат-студенти да имат едно и също мнение за дадено произведение и това да се счита за добро?!
И аз подкрепям всяка дума от написаното.
Невероятно е, но е факт - сблъсквала съм се със съвсем същото отношение.
Не го разбирам и до днес, освен като “пропаганда на глупостта” на най-висше ниво.
Имала съм 5 учителки по БЕЛ, от които само една изискваше четене на критика. Тя много бързо си отиде от училището ми. По-късно при кандидатстването се оказа, че белите глави не са съгласни с вижданията ми за българската литература и това е причината да не уча “Българска филология”
Добрата новина е, че все повече учители залагат на мисленето и струва ми се, скоро четенето на критика ще остане в историята. Поне в добрите училища.
и:
…много ме впечатлиха. Защото мен в училище и след това, ме учиха само на това. Да повтарям. Да прочитам какво е казал някакъв критик и да го преразкажа. Не се искаше да съм прочел книгите дори. Не се искаше да мисля. Искаше да се да повтарям — записки, чужди мнения и резензии… Тъжно. Това не е образование…
Развълнувах се от твоя пост…
“прекалено силно изразено мнение, липса на представени критически анализи от външни източници”
Това ме шокира O_O Колкото и да си наясно уж с порочната система, да видиш тази фраза написана от някой проверяващ така направо, без никакво притеснение…
Иначе всичко е много вярно, разбира се. Единици са късметлиите, които са попаднали на свестен учител по литература. Но лошото е и че тези неща се забравят. Когато бях в гимназията, негодувах срещу начина на обучение, после завърших училище и започна да ме вълнува идиотщината в университетите, а училището остана на заден план. Предполагам, че с повечето хора е така - веднъж измъкнали се от институцията, не си правят труда да се обръщат назад, докато не им се наложи по някаква причина.
Аз останах не по-малко изумена, когато видях тези рецензии. Първата година темата беше за Ботев, втората за Смирненски. Е, ако за тези поети не пишеш със страст, не знам за кои.. От тогава минаха почти 6 години, но признавам, че все още се чувствам унизена. За съжаление предполагам нещата не са се променили и сега - в училища, университети, единици са наистина добрите учители. И повечето от хората, които срещам, наистина са смазани от тази система.
А пък според мен е нормално да отрежат някого, защото не познава предишните научни трудове по дадена тема. Цялата наука се гради върху предишни знания. Ако всеки учен тръгваше сам да доказва отначало всяка своя теза къде щеше да му излезне края. И когато пишеш научно съчинение, трябва да покажеш, че си чела т.нар. критика. Това че можеш да имаш различно мнение от това на критика си е твое право, но няма как да докажеш, че е различно ако не си прочела какво са писали преди теб.
И според мен съвсем не е целта на кандидатстудентските изпити да видят дали можеш да мислиш. Целта е да видят дали имаш определени навици - да четеш, да пишеш. Пък след 10-тина години като толкова много мислиш, ставаш доцент и им натриваш носа същите тия проверяващи. Не става с революция.
Напротив, познавам и предишните научни трудове, но обикновено доказвам твърденията си с думите на автора
. За съжаление представата ти за кандидатстудентски изпит по литература е прекалено идилична - всъщност искат от теб да пишеш едни и същи неща, които се говорят от години, по един и същи начин. Никакво четене, никаква мисъл. Защо хората, които си купуват готови теми и ги назубрят имат отличен? Едва ли защото са изчели всички произведения и христоматии.
Но темата не е за това или да се жалвам, все пак са минали толкова години. Примерът ми е само едно онагледяване. Както казах и по-горе, според мен учителят трябва да дава сламките. Дори и това да са литературни анализи, насочващи идеи - за времето, епохата, живота на твореца, после ученикът сам трябва да стигне до изводите. И ако те са по-различни от тези на няколко критика, това прави ли ги неверни?
Кой, освен самият автор, знае какво е искал точно да каже?
Именно. Литературният анализ - ако изобщо е наука - не е от ония науки, при които две и две правят винаги и само четири.
Принципно, срещу чуждото мнение особени забележки нямам.
но езикът на който пишеха анализите бе така сух, така дървен, така скучен че не можех да запомня нищичко.
На 17 им казах чао и повече не стъпих в бг училище.
Оттогава не спрях да уча.
Навсякъде се търсеше критичната ми оценка по прочетенето.
От мен се искаше да демонстрирам независимо мислене.
Явно
проблема е в системата, в страната, в стагнацията на някои старчески мозъци отгледани на тв диета.
Отнеси се лежер по книгата, замислена е като закачка )))
Всеки идиот може да говори по книга, която не е чел.
Не всеки идиот може да каже защо не е чел..щото бил зает с тв, примерно. Иил с бутилирани флуиди. Или друго занимание с дясната ръка… весел уикенд
Четенето и писането СА мислене. Ако не са, просто няма смисъл от тях. И ако за университетското образование и за кандидатстудентския изпит не се изисква мислене, тогава те нямат смисъл също.
Трябва да се види какви са официалните критерии за оценяване на тези кандидатстудентски работи и дали аргументирането с “външни мнения” е част от тях. Защото рецензията е скандална. Може би е можело да направиш официално оплакване (не знам дали има такава възможност) или поне това да стане публично достояние, ако ти се е занимавало, разбира се.
След толкова говорене за реформа виждам, че нищо не се е променило в България и образованието. Защо хората в мнозинството си се държат като маса, защо не умеят да спорят (а или да мълчат, или да се бият) - всичко това е заради липсата на мислене в училище. Да се хванеш за главата и да скубеш собствената си коса.
@in2h20, о знам, че трябва лежерно да приема тази книга, но аз по принцип лесно се връзвам и паля, трябва да си регулирам температурите на кипене
. Иначе си прав за сухия и дървен език, бях го забравила. Хубав уикенд и на теб.
@размишльотини, честно да ти кажа вече не си спомням подробностите по изискванията, а с оплаквания не ми се занимаваше. По принцип работата се разглежда в присъствието на преподавател, жената, която беше тогава ми каза, че няма смисъл да роптая и ме гледаше съжалително
.
Скъпа, току-що демонстрира силата и смисъла на говоренето на книги, които не си чела!
Не исках да ти издавам края на книгата, но виж как ме принуди. Едно от твърденията на автора е, че книгите в много случаи е по-добре да си останат само повод да поговорим за себе си с други хора, вместо да седим сами вкъщи и да дочитаме поредната книга, която изобщо не си е струвала.
Прегледах по диагонал коментарите и като гледам никой не е говорил за книгата, нали
Знаех си, че ще го кажеш, знаех си!!