Есента ухае на шарено. На пушек, мокри листа и студено слънце. Вкусна е като конфитюр от дюли, топла като печени чушки. И круши, много златни, нежни круши.
Никога не съм обичала ябълки. Виж, крушите са друго нещо. Сочни, свежи, носят и лято, и есен в себе си.
Обелени и разрязани на половинки ги търкулвам в кафява захар, хубаво да се омесят. В дупчицата по средата се сгушват лъжичка мед и едно орехче. Щипка канела и после в тавичка с малко вода, в сгорещената фурна, докато цялата кухня замирише на печена есен.
Обичам да ухае на есен, на есенни листа, на дим от печки и камини, на дъжд и вятър…
Липсва ми това усещане в Големия град…
О и в големия град може да ухае така
. Ей сега, Ани ще ти изпече ябълки и круши с канела, едни чушки на скарата и изведнъж замирисва на детство. Пък особено на залез слънце, с горещо кафе на терсата.
Много вкусен и ароматен пост
и аз никога не съм обичал и не обичам ябълки 
На мен пък есента ми ухае на лято. В петък температурите ще отскочат до 25 градуса на сянка. Това си е лято, истинско лято!
Искам едно парченце … може ли?
Ммммм…
Жалко, че сега не мога да ям плодове.
П.П. Още си чакам обещаните мъфини!
Вземайте, вземайте, има за всички
.
Кампарко, признавам си, че съм забравила, ама викам като дойда някой ден в Бургас, тогава наживо да ти направя. Така и така няма готвач вече, аз ще го заместя.
Аз съм съгласна да изчакам. И без друго в твоята компания със сигурност ще са по-вкусни. Само кажи, кога ще дойдеш?