Вече шести ден, откакто си стоя вкъщи. Денят как да е минава бързо - работя, сготвя нещо, раздвижа се от едната стая в другата. Обаче вечер ужасно се изнервям и много трудно заспивам. Снощи беше апогея, който обикновено ражда разни джунджурии.
Винаги съм искала да имам закачалки, облечени в сатен, на цветя, красиви. Предпочитам дървените. Има много идеи как да им се ушие дрешка, но аз не мога да шия и затова действах с подръчни материали - филц, тел, панделка.
За моя изненада се получи хубаво и реших, че ще е кощунство да стои прибрана в гардероба. И за какво друго може да се ползва една закачалка? Винаги съм харесвала всякакви шарени и дървени герданчета, които с години трупам в една кутия и ги забравям. Закачалката бързо се превърна в такава за бижута, закачена на стената, за да мога само с един поглед да си избирам каква джунджурия да сложа 
. Не заема място, а служи и за украса. Луд на шаренко се радва, както се казва:
После се сетих, че днес е Хелоуин, а аз обичам страшни празници. Една обвивка на кестен отдавна чака да бъде одухотворена, какъв по-добър момент от днешния? И така на бърза ръка се роди Рошко, който живее в страната на кестените. Освен тях обича да си похапва и лешници, и орехи, абе каквото му дадеш, не е придирчив изобщо:
Разбира се, най-щастлив е, когато около него има мноооого кестени и тогава целият сияе в зелено и оранжево:
Буууу! Тук се опитва да сплаши аудиторията, обаче на всички ни е ясно, че Рошко е едно много добро и послушно създание. Но нека не се издаваме, за да не го обидим 
.
.
