alia

Когато бях дете имах две желания - да танцувам и да рисувам. За първото съм казвала и преди, че когато изпадна във вдъхновение го докарвам много на пияна миеща се мечка. А за рисуването… преди няколко години реших да опозная туша и нарисувах няколко дългоопашати риби. Гордо ги показах на Димитър, а той възхитено ме похвали: “Много хубави жаби!”.

Но, въпреки, че нямам никакъв талант в това изкуство, като дете обожавах да рисувам. Не помня как и кога съм научила кой е Ван Гог или защо съм разглеждала негови картини, но слънчогледът е много специален символ за мен. До припадък рисувах с водни бои слънчогледови полета и си представях какво е да си отрежеш ухото. Чела съм биографията му няколко пъти, обичам много повече светлината в неговите картини, отколкото в тези на Вермер. И винаги се натъжавам, като се сетя как не е продал нито една творба, докато е бил жив. Самоубил се е на 27 юли, когато съм родена аз.

Ван Гог е толкова важен, не само заради слънчогледите. Обичам самотата в картините му. Те ми напомнят, че човек никога не трябва да спира да следва мечтите си, колкото и да е трудно. И да живее така както може и както желае. Харесвам начинът, по който картините му пазят спомен за всяка мазка с четката, отчетливо и ясно. И избелелите им цветове.

Признавам, че през годините съм забравяла за обичта си към Ван Гог и често съм го заменяла с други художници. Моне му е голяма конкуренция в сърцето ми, но мисля, че и за двамата ще се намери място. Когато Димитър ми се обади преди няколко седмици от Амстердам и ми каза, че е пред музея на Ван Гог, се почувствах много специално. Нещата, които ми донесе от там ме срещнаха със стар приятел, който никога не съм спирала да обичам, макар и да не сме се виждали отдавна. С кутията за обяд отиваме в парка и тя блести радостно, докато си правим компания. Ключодържателят ме усмихва достатъчно, а в тефтерчето редом с графиките на Ван Гог се нареждат и моите мисли. Душата ми прегърна всички тези вещи и нямаше никаква нужда да ги прави специални. Защото си бяха такива от самото начало, защото Ван Гог е много важен.

Единственият човек, който ми е подарявал слънчогледи е Димитър. Веднъж, преди няколко години, на един мой дъждовен рожден ден. Чакаше ма пред фонтанчето на Славейков с огромен слънчоглед, увит в целофан. Вярвам в случайностите и съвпаденията, но сега всъщност знам, че специалните хора са наистина специални.

снимка: Димитър

Обичам да се заобикалям със специални вещи, когато любим човек го няма. Особено ако са свързани с него. Или отразяват настроение, частица моя душа. Понякога ми трябва много време, за да намеря подходящото, точно това, което казва: “Аз съм лилава днес и ухая на люляци”, например.

Обичам да се заобикалям със специални вещи, които пазят спомени, настроение. Има такива, които забравям на първата седмица, а други винаги са с мен. Сякаш материализирам душата си. Придобива форма, цвят и тя не е само плод на моето въобръжение. Все още искри или помръква и се вижда. Прегръщам чувството, което носи тази вещ и усещам гладкостта и мекотата му. Или острите му форми. Чувам как подрънква..

Напоследък ми е трудно да разказвам душата си. А тя, милата, има нужда да говори за себе си. Да се види, за да знае, че все още я има. Днес се чувства като снимката малко по-горе. Паркирала е колелото си до розовия храст и е седнала на тротоара. Пие кафе от голяма чаша с капче и пише в тефтерчето си с графики на Ван Гог. Залезът се спуска и прави розови страниците. Точно преди да изчезне, душата ми си слага онези слънчеви очила. Светът става в цвят сепия, а той както знаете, много си допада с умиращото слънце.

Вещите са важни за мен, защото мислите ми препускат бързо. Трябва да има къде да ги напиша, трябва да имам гердан от зелени топчета, за да ги вържа. Ключодържател, с къща, за да знам, че домът ми е там, където е сърцето.

Преди десетина дни официално навърших 24. Тази цифра не ми допада особено, някак не е симетрична. Неравна е. Сякаш очаквам нещо друго, а стоя на прага. И нито да се върна, нито да продължа напред. Колко време можеш да стоиш на прага и да гледаш как се издълбава пътя?

Всъщност винаги обичам специалните вещи. И моите, и чуждите. Някак разказват толкова много, а и винаги можеш да си измислиш още. Без да те опровергаят, защото ей онова колело от снимката днес може да е карало покрай реката, нали и толкова малко ти трябва, за да си представиш всичко, което се е случило.

В следващите дни ще оставя душата ми на спокойствие да върши каквото й се иска. Сподели ми, че смята да покаже някои специални вещи тук, защото се чувства малко отнесена. Друго си е да ги види и разкаже. Пък после някой може и да си помисли за нея, че е карала покрай реката, вместо да стои на прага.