Monthly Archive for May, 2008

Пухкав обед

Напоследък ми е много трудно да измислям с какво да се храня на обед през работно време. Едно, че съм капризна относно храната и второ, че диетата ми не позволява голяма част от лесно достъпните менюта. Та, изборът ми се ограничава в общи линии до пържола с краставици или омлет… с краставици. В такива случаи обедът ми излиза около 12 лв, ако пия и кафе. И започнах да се ядосвам, че хем ям неща, които не са ми много вкусни, хем сума пари отиват за целта.

В петък взех генрално решение - ще си изпека типови питки за сандвичи и ще си правя през седмицата, хем позволено, хем мога да си ги гарнирам по вкус. Рецептата е много проста, тестото става меко и се работи лесно с него. А резултатът е пукави и ароматни хлебчета.

500 гр. типово брашно (тип 1150)
280 мл. течност - половината вода, половината пр. мляко
2 ч.л захар
2 ч.л. сол
1/2 кубче прясна мая

Подготвям си течностите - 140 мл. прясно мляко със стайна температура и 140 мл. хладка водичка. В купичка разтварям маята, с двете лъжички захар и водата. Оставя се да шупне. В купа се пресява брашното, добавя се солта и се налива прясното мляко. Щом маята е готова се добавя при останалата смес и се замесва меко тесто, което да лепне съвсем леко. Оставя се да втаса, докато удвои обема си.

Втасалото тесто се разделя на колкото искате топки, при мен 6 и се привеждат в желана форма. Подреждат се в тава, покрита с хартия за печене и се оставят да втасат още около 20 мин. (в зависимост от температурата в стаята). Намазват се отгоре с прясно мляко и се слагат в загрята на 180 градуса фурна. Пекат се до зачервяване, след което се изваждат и се оставят да изстинат на решетка.

По принцип мерките са ми на око, но течността в случая е точно, по-скоро брашното е +/- 50 гр. Типовите, пълнозърнести и царевични брашна по-бързо усвояват течността и затова, когато рецепти с бели такива се адаптират трябва да се усеща при месенето, кога тестото е готово. Ако не лепне изобщо, значи брашното е в повече и хлябът ще стане корав и твърд.

Първата питка ще бъде ритуално разрязана утре сутринта и напълнена със сирене, шунка и краставица!

Ден, имен ден!

Днес имам имен ден. Да си призная, като дете хич не си харесвах името, но то май при повечето деца е така. С годините положението се промени и даже го заобичах. Ирина е с гръцки произход и означава “мир”, което изненадващо отговаря напълно на миролюбивия ми характер :) . Освен да благодаря на нашите, че са ми избрали такова красиво име и да ви почерпя с приготвени от мен лакомства, друго не ми остава.

Солени кошнички:

И любимото ми ягодово парфе:

Да ви е сладко!