От снощи вече гордо се наричам леля 
Мъничката Калина е най-красивото бебе, което съм виждала, пожелавам да донесе много щастие на мама и тати Ето я тук и нея.
Monthly Archive for December, 2007
Коледно ми е. За тази книжка разбрах днес и така ме грабна, че веднага отидох да си я купя. Това, което пише отзад на корицата звучи невероятно. А за останалото - след като я прочета
“Всъщност историите в тази книга са седем. Трите са видими, четвъртата е скрита (законспирирана), петата – заснета, а шестата и седмата - нарисувани. Тя е почит към онова, от което са направени Коледите – закъснели дарове, души на прасета, истории за разминавания, в които има повече любов отколкото във всички срещи на света… И една особена коледна тъга.
Книга за онези, които са плакали безутешно за Малката кибритопродавачка, после са подсмърчали неловко пред Даровете на влъхвите и вече не вярват в Коледата, но като си легнат децата им, отварят пак Андерсен и О’Хенри. За правото да сме сантиментални, книгите за големи да са с картинки, и дори в София да се случват чудеса и истории. “
Думите често идват импулсивно в мен. Рядко се замислям, откъде пристигат и дали ще си тръгнат, но със сигурност знам, че са точните, подходящите и се наместват идеално.
Когато започнах този блог, трябваше да му измисля име. Опипвах думите, преобръщах ги, опитвах вкуса им. “Тайната градина” дойде като полъх и знаех, че е точно това, което трябва. Не съм се питала защо. В началото снимката на “шапката” горе беше различна. Миналата есен бяхме в Разград и Димитър направи тази, която сега посреща всеки читател. Това е парка на града, една от главните алеи, по която съм минавала хиляди пъти в детството си. И тя води към две мои тайни градини. Едва преди месец се замислих, спомних си за тях и се сетих за още едно място в София, което съм наричала така. Преди години вярвах, че съм забравила душата си в моята тайна градина. И тя ме очаква, да се върна при нея, там на поляната, там сред мириса на избуялата от мечтите ми трева.
И така, без да търся, връзката между снимките, името, това, че Димитър е заснел точно пътя, това, че пиша понякога, всичко води до моята забравена душа. Със своите пътеки, със забравените скривалища и избуелите плевели.
Всъщност вече нямам нужда да се връщам при нея. Просто й е време да смени квартирата и мисля, че тук ще се чувства много по-добре.
А някой ден, кой знае, може би тя ще се върне при мене.
Вчера Димитър ме изненада невероятно много с коледен подарък :). Толкова се зарадвах, отдавна си мечтая за хубава чанта за фотоапарата и… подскачах из цялата стая от възторг, когато я видях!
Аз = много щастлива!
Правих, правих курабийки и нищо не излезе. Въпреки, че си спазих точно рецептата както винаги, тестото беше твърдо, ронеше се и същевременно - жилаво. Явно брашното е дошло в повече, но съм сигурна, че сложих точно по рецепта. В крайна сметка се ядосах и изхвърлих всичко 
Сега се чудя утре дали да опитам отново или изобщо да се откажа да правя каквото и да било тази Коледа? Дори и украса не ми се слага…
Коледен ремонт не е никак смислено словосъчетание, но пък така в една тема събирам две неща
Когато се прибирам вечер ме посреща морето, заедно с любимите ми лодки, на стената. Ремонтът почти приключи, имаме си чудни зелени тапети и сини облаци на пода. Трябва да извадим още няколко снимки, да им купя рамки и да им изберем място, но първата композиция е готова:
А коледното в цялата работа е елхата, която забравих да снимам и макароненото ангелче, което крие фитила на свещта. Купих си едно от “Инке-Тинке” за 2.50 лв (всичко им е много скъпо, за съжаление, все пак това са 5 макарона, лепило и малко боя), а после открих случайно няколко линка с показно как да си направиш сам.
А ето го и него:
Утре няма да работим, или поне не от офиса, та смятам да стигна до “Благотворителния коледен базар”, където със сигурност ще има много красоти. Тази година не можах да се включа с мои неща, като миналата, но пък ще се пробвам като купувач. Ииии, съм планирала правене на джинджифилови курабийки, пък да видим!