Тя за мен винаги ще бъде момичето с бурята в очите. Дето пее под уличните лампи, в косите й валят надежди и никога не поглежда събраните монети. Дето не съжалява за нищо и минава през живота си като вечна мелодия. А не просто като обикновена, велика жена.
Все така я виждам, на тротоара, с цяло сърце обърнато към минувача. С ръце обърнати към себе си. Пееща, сякаш просто вдишва магия, а издишва чудо.
И притихнала в тъмната зала, в неделя се срещнах със стара приятелка. Много думи не ни бяха нужни, стигаше ми да потъвам в извивките на гласа й и да поплача с нея. Падам, падам, падам…
Благодаря за този филм, че ме пренесе в прегръдките на друга епоха, където погледнах в очите най-невероятната певица за всички времена.
И за първи път наистина не съжалявах за нищо.
Comments:3
Leave a Reply